Завинаги намразих думите меден месец

Винаги ще помня деня, в който се омъжих. Въпреки че беше уговорен от родителите ми брак, аз харесвах бъдещия си съпруг. Докато давахме обети, тайно погледнах съпруга си и почувствах как сърцето ми се преобръща. Сълзи от радост потекоха от очите ми. Уви, още преди да изсъхнат, красивата приказка се превърна в най-мрачния период от живота ми.

Същата вечер в младоженския апартамент, вместо грижи, любезни думи и нежни ласки, бях посрещната с вербална злоупотреба и насилие. Докато Генади вървеше към мен, усетих отвратителната миризма на уиски, идваща от устата му. Мечтите ми се удавиха в писъците, които се изстрелваха през пропастта на душата ми, разбивайки нощната тишина.

От тази нощ намразих дори споменаването на „меден месец“. Беше синоним на изтезания. Сякаш освен да върша домакинска работа и да съм му на разположение нощем, мъжът ми не намираше никаква друга полза от мен. Една вечер, когато отказах да спя с него, тъй като имах главоболие, той се нахвърли отгоре ми, запуши устата ми с ръка и каза: “ Не се притеснявай, мръснице, имам лекарство за теб.“

На следващата сутрин се чувствах като зомби. Оттогава Генади ме изтезаваше всяка нощ. Принуждаваше ме да гледам порно и да изпълнявам онова, което актьорите правеха. Реших, че е мой дълг като съпруга да следвам командите му.

Ако отказвах да се подчиня, ме удряше с бой с пръчка. Веднъж ме преби с колана си. Това преля чашата на търпението ми. На другия ден подадох жалба в полицейския участък, знаейки добре, че домашното насилие е наказуемо престъпление. Представете си болката и изненадата ми, когато един от служителите се усмихна и каза: “ Бъдете благодарна, че съпругът ви търси вас, а не някоя проститутка.

Върнете се вкъщи и го направете щастлив.“ В този момент за първи път съжалих, че съм жена. Изминаха две години, откакто живея с това чудовище. Твърдо решена съм, когато си оправя материалното положение да подам молба за развод. Това ще бъде и денят, в който сама ще поема юздите на живота си.