вторник , 28 май 2024

Интересни спомени от соца, от къде сме били първенци

Българите са били най-големите киномани в целия свят по време на късния соц. Това показват архивните данни на Националния статистически институт (НСИ) за посещенията на кина в 37 държави по света.

Българите са ходили на кино средно по 9,2 пъти годишно.

Естествено, преди нас по брой посещения в киносалоните са били само жителите на братския Съветски съюз. Те са ходили на кино всеки месец и дори по-често – средно по 13 пъти на година. На трето място, но съвсем близо до българите, пък се нареждат румънците, които са гледали филми на голям екран средно по 9 пъти на година, уточнява „Телеграф“.

Начело

Като брой места в кината спрямо броя на населението България е безспорен лидер. Страната ни оглавява класацията със 76,5 места на 1000 човека от населението. Чехословакия ни диша прахта далеч след нас с 52 места на 1000 души. По този показател обаче данни за Съветския съюз липсват.

През 1988 г. България е разполагала с 3107 постоянни киносалона и 32 подвижни. В това отношение №1 в света е бил СССР със 141 950 постоянни и 9071 подвижни киносалона. Съветският съюз е далеч преди основния си конкурент за световна доминация и Меката на световното кино САЩ, където в края на 80-те години на миналия век са работели едва 23 555 киносалона.

Забавление

Прави впечатление, че всички соцстрани са наблягали на филмите като начин за забавление (а вероятно и за пропаганда) сред масите. Държавите от социалистическия блок, които фигурират в класацията, са с по няколко хиляди киносалона, докато страни като Турция, Швейцария, Португалия, Дания или Финландия са имали само няколкостотин.

Страната ни обаче е далеч по-скромна по отношение брой произведени дългометражни филми, но пък спокойно се конкурира със страни като Великобритания. У нас в края на 80-те са се произвеждали по 46 ленти годишно, а на Острова само с пет повече. Статистическите данни безпристрастно показват, че Боливуд още тогава бие Холивуд по брой произведени филми. В Индия лентите са 806 годишно, докато в САЩ – 578. Съветският съюз обаче доста изостава в тази класация със само 327 произведени филма.

Книги

По брой издадени книги страната ни отчита доста посредствени резултати. През 1988 г. у нас са видели бял свят 4379 нови заглавия. За сравнение, в Унгария новите книги са били 8621, в Швейцария – 12 410. Далеч пред нас са държави като ФРГ с 65 670 заглавия или пък Великобритания с 52 861 книги. Номер едно в тази класация отново е Съветският съюз с 81 600 нови заглавия. СССР успява с много малко да изпревари конкурента си САЩ, където за година са били издадени 76 976 нови книги. Прави впечатление обаче, че данните за СССР са за 1988 г., докато тези за САЩ – за 1981 г.

Студенти

България е в челните редици и в още една любопитна класация.

Оказва се, че в късните 80-те студентките у нас били повече от студентите. По дял на жените, следващи във висши учебни заведения, страната ни е била на второ място в света, като е делила тази позиция с още няколко държави. През 1987 г. у нас 56% от всички студенти са били жени. Делът на представителките на нежния пол във ВУЗ е бил най-висок в Монголия – 60 процента. Резултат като нашия имат още Полша и Куба. СССР е малко зад нас с дял на жените студентки от 55 на сто. В САЩ дамите във ВУЗ са били 53%.

Хранили сме се добре, колкото американците

В късния соц българите са се хранили добре, колкото американците, а менюто ни е било по-богато от това на жителите на СССР, показва статистическият архив. По брой погълнати калории на ден сме отстъпвали само на няколко силно развити европейски държави.  

Менюто на българите в годините 1984-1986 се е състояло от средно 3634 калории на ден. По-голямата част от тях сме си набавяли от растителни продукти – 2776 калории. От пържоли, мляко и сирене сме приемали 857 калории средно на ден.

За сравнение, по същото време менюто на жителите на СССР е съдържало 3394 калории. А американците са поглъщали средно по 3642 калории – горе-долу колкото нас. Драстичната разлика обаче е в произхода на енергията – американците и тогава са наблягали много повече на пържолите, отколкото европейците, като са получавали цели 1281 от калориите под формата на животински храни.

По питателно меню българите са били в челните редици, пред нас са само няколко държави. На челната позиция изпъкват жителите на Белгия и Люксембург, които са имали по 3850 калории в чиниите си. Следват гражданите на ГДР, които са приемали по 3800 калории на ден. Гърците също са се хранели малко по-богато от нас и са слагали на трапезата си средно по 3688 калории. Ирландците също не са били за ожалване с 3692 калории.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *