Защо Борисов управляваше толкова дълго Топ10

Защо Борисов управляваше толкова дълго

Защо Борисов управляваше толкова дълго

Тепърва ще се изучава как беше възможен досегашният едноличен модел на управление толкова дълго. Има обаче една обща нишка, която свързваше голяма група от обществото за подкрепата на този модел.

Прогресът на едно общество често е функция на способността на неговия елит да създаде разказ за бъдещето, което да обединява огромна част от хората около него.

По-рано това е била вярата в различни божества, представлявани от владетеля и религиозни институции. След Ренесанса това е национализмът: вярата в нацията и националните герои и идеали. През последния век идва интернационализмът: вярата, че светът принадлежи на една класа, докато другите изчезнат.

Общото е създаването на интерсубективна реалност за хората, подкрепящи конкретна власт.

Терминът „интерсубективна реалност“ се използва в съвременните социални и психологически науки да отчете факта, че човек като субект не може да възприеме обективно реалността, а само в контекста на придобита информация за нея на база своите предразсъдъци и ограничения. В тях и само в тях той възприема информация от околната среда, а тази, която им противоречи, я отхвърля.

Интерсубективната реалност е ключов подход за разбиране на миналото и съвремието. В миналото хората винаги са се организирали на база създаването на обща интерсубективна реалност за членовете на племето, клана, етноса, а след това и нацията. Независимо какви са фактите и различните гледни точки, някаква идеология или митове, както ги нарича Харари, ги обединяват за общо разбиране за миналото, настоящето и бъдещето заедно – и по този начин създават солидарност за общи действия.

Затова и за тоталитарните и авторитарните режими е толкова важно да няма свободни медии, за да може управляващите да създадат изгодна на тях интерсубективна реалност за населението в рамките на управляваните от тях територии.

Така беше с комунизма в България (който пренаписа историята до ден днешен) или македонизма в Македония (където беше създадена нация с обслужващи я език, писменост и открадната история).

Изграждането обаче на само една интерсубективна реалност в рамките на една държава стана супер сложно в ерата на социалните медии. Затова енергията на нелибералните режими беше насочена да предотвратява конкурентни визии за реалността чрез фалшивите или спестените новини. Когато контролираш основните медии и правосъдната система, това не е трудно – подбираш само темите, които обслужват твоята интерсубективна реалност.

Например промотираш стабилност, строителство, управленски успехи и разбиваш конкурентните визии – свободата и демокрацията. Или промотираш традиционното семейство, а като негова алтернатива му противопоставяш джендърството като сексуални извращения и либерализма, водещ до личностна разруха.

„Строителството“ като символ на прогреса е квинтесенциално за създаването на интерсубективна реалност в изостанали общества, обладани от потиснически режими. Така беше при комунизма, където всичко беше строителство, а успехът на Тодор Живков се измерваше в колко Българии е построил. Всички изборни кампании на ГЕРБ са фокусирани върху „градеж“, строителство и работа. По-късно стана ясно, че наистина едрото строителство е фокус, но по други причини, типични за този тип режими.

Така е и в Африка. Когато питат един африкански политик защо Китай е толкова масирано навлязъл икономически и политически в толкова много африкански държави, той обяснил следното:

„След колониалния период руснаците първо ни обещаваха комунизма в светлото бъдеще, а народът гладен. След това американците ни увещаваха как свободата ще ни направи богати, но пак в бъдеще – а народът пак гладен. Накрая дойдоха китайците и нищо не обещаха, а направо построиха пътища, мостове, канализации и т.н. и за нас беше лесно да покажем на народа ползата от тях.“ Затова и „китайската капка“ е толкова успешна – тя създава лесно интерсубективна реалност на обща вяра в китайския път – без мислене колко ще струва този подход за бъдещето на тези държави и следващите поколения, които ще изплащат всички тези данайски, пардон, китайски подаръци.

И така, който иска дълго да управлява, е важно да изгради атрактивна интерсубективна реалност. И у нас, както в слабо развитите страни, строителството се оказа нейният фундамент.

Бойко Борисов се задържа дълго, защото показваше на хората, че върху голите поляни се строи (независимо кой, как, защо и на каква цена), а почти всеки човек подсъзнателно иска да е в интерсубективната реалност на позитивното усещане за бъдеще.

Дневник