Тежки думи от младо момиче,към Слави Трифонов Топ10

Тежки думи от младо момиче,към Слави Трифонов

Тежки думи от младо момиче,към Слави Трифонов

Това, което ще прочетете след малко са думи на едно младо момиче от град Видин, изречени пред Слави Трифонов през 2016г. Но тези думи са актуални и днес.

Те са едно изключително точно и показателно обобщение на времето, в което израсна едно българско поколение.

Така  нареченият Преход през погледа на едно дете на България:

„Първо искам да ти благодаря на теб и на целия екип, че  пристигнахте в нашия град. Нас ни забравят. Ние не сме умрели. Ние сме живи.
Аз съм на 25 години. Поколението 90-та година, 91-ва набор, „децата на Прехода“, „децата на Демокрацията“ – имаме всякакви прякори.
В последните години много се говори за това как ние, българите, сме виновни за състоянието, в което живеем, за безисходицата, в която сме попаднали. Тъжното е обаче, че хора на моята възраст – 25-годишни – казват същото: ние сме виновни, наша е вината. Е, на мен ми е адски обидно и тъжно, защото ние не сме виновни. Аз когато съм била на 5 години, предходното поколение, така наречени политици на демокрацията, са имали шанса да изградят една нова демократична България, една система, каквато е позната в целия свят.

А те какво са направили?

Е, това, което са и моите дънки – разпокъсали са нашата страна, разпарчетосали са я, продали са я и ние сега казваме: ние сме виновни. Ние не сме виновни, Слави. Политиците, които тогава са управлявали България са виновни. Политиците, които сега се опитват отново, правят някакви опити – неуспешни за нас, за тях са много успешни…

Мога да кажа, че и медиите са виновни. Защото медиите представят точно това, което искат политиците ние да видим, те изпълняват една политическа религия, те не работят за нас. И ни ослепяват буквално. Ние сме слепи.

Преди малко отвън един възрастен човек ми каза: „Къща без основи не е къща“. Еми да де, ама последните 25 години какви основи ни дадохте? Какви основи имам аз?…

Емоционална съм, защото семейството ми живее на два континента. Майка ми работи в Италия, баща ми работи и живее в Холандия, сестра ми живее и работи в Щатите, брат ми близнак работи и живее в София, а аз съм останала тук при тия врабчета…“