Смразяващата история на две близначки общуващи само помежду си, докато едната не умира

Тази гибелна история започва през 1963 година, когато близначките Джун и Дженифър се появяват на бял свят в Барбадос. Познати като „Тихите близначки“, двете разговарят само и единствено помежду си. Точно така, те не разговаряли с никого, абсолютно с никого!

„Тихите близначки“ създават свой собствен език, чрез който да комуникират, като по този начин се отдалечават от своите приятели, роднини, учители и съученици. Накрая връзката им ги повежда към пътя на отчаянието – те се обичат и ненавиждат едновременно, при това с огромна страст и в крайна сметка едната от тях загива, за да може другата да води нормален начин на живот.

Скоро след раждането на двете момичета семейството им се премества в град Хавърфордуест, намиращ се в югозападен Уелс. Израствайки, близначките са единствените чернокожи в обкръжението им и често са подигравани в училище. Това води до причиняване на психически травми у момичетата и ги подтиква да започнат да избягват комуникация с околните.

Именно заради отказа им да разговарят с други хора, момичетата са преглеждани от множество терапевти, но никой от тези професионалисти не успява да ги накара да разговарят. За да им помогнат, психолозите решават да ги разделят и семейството изпраща близначките в различни интернати, но в резултат на това разделяне двете стават още по-затворени в себе си.

Когато лекарите забелязват промяната в Джун и Дженифър, те предлагат на родителите им да ги съберат отново. Следващите години момичетата прекарват в изолация. В своите дневници те описват мрачната страна на тяхната необичайна връзка. Джун пише: „Никой не страда така, както страдам аз, не и със сестра си. Със съпруг – да, със съпруга – да, с дете – да, но моята сестра – тази тъмна сянка, която ме държи далеч от слънчевата светлина, е моето единствено мъчение“.

По-късно близначките решават да станат писателки. Всяка пише различни романи. Историите им са продадени на няколко места в САЩ. В романа на Джун „Pepsi-Cola Addict“ се разказва за герой от гимназията, който е съблазнен от учителка, а по-късно е изпратен в поправително училище, където е сексуално насилван и тероризиран от пазачите. Дженифър пише три романа и няколко разказа, но произведенията и на двете близначки не правят особено впечатление на издадели и читатели.

След като не стават популярни писателки, Джун и Дженифър се обръщат към престъпния живот. Те извършват няколко дребни кражби, опитват се да удушат една друга и дори запалват една сграда. В крайна сметка са изправени в съда по обвинения в палеж. Съдията решава, че момичетата страдат от психическо заболяване и са изпратени в психиатрична клиника.

Поведението на близначките озадачава лекарите. Двете момичета се сменяли при ядене. Единия ден се хранела едната, докато другата гладувала, а на следващия ден сменяли ролите си. Те били настанени в различни стаи в противоположни краища на болницата, но медицинските сестри често ги заварвали „замръзнали“ в една и съща странна позиция през целия ден и цялата нощ.

По време на престоя си в клиниката близначките решават, че за да може една от тях да води нормален живот, другата трябва да умре. След дълги дискусии те се съгласяват, че Дженифър трябва да е тази, която да се жертва. През март 1993 година лекарите решават да преместят близначките в друга клиника, а преди това журналистката Марджори Уолъс успява да вземе кратко интервю от тях. Тогава Дженифър казва: „Марджори, Марджори, аз ще трябва да умра“. На въпроса „Защо?“, тя спокойно отговаря: „Защото така решихме“.

По време на прехвърлянето им в другата клиника Дженифър спи в скута на Джун с отворени очи. Когато пристигат, Дженифър е обявена за мъртва от лекарите. По-късно те съобщават, че смъртта е причинена от внезапно възпаление на сърцето. При аутопсията не са открити никакви наркотици в кръвта на загиналата и истинската причина за смъртта ѝ остава загадка.

Няколко дни по-късно Марджори посещава Джун. Тогава близначката казва: „Най-накрая съм свободна и най-накрая Дженифър се отказа от живота си заради мен“.

Върху надгробния паметник на Дженифър е изписано стихотворение, написано от Джун:

„Някога бяхме две.

Двете правехме едно.

Вече не сме две.

През живота бъди един.

Почивай в мир.“

След смъртта на сестра си, Джун започва да се държи нормално и да разговаря с околните. Тя не се нуждае от психиатрично наблюдение и е приета добре в обществото. В момента води скромен живот и живее с родителите си в западен Уелс.

Въпреки че никой не знае нищо за странния и тайнствен свят на близначките Гибънс, откъс от дневника на Дженифър показва тяхното пренебрежение една към друга. Тя пише: „Превърнахме се в смъртни врагове една за друга. Чувстваме дразнещите и смъртоносни лъчи, излизащи от телата ни и удряйки се в другата. Питам се – мога ли да се отърва от собствената си сянка – възможно или невъзможно е това? Без моята сянка ще умра ли или ще се освободя? Без моята сянка, която за мен е лицето на страданието, илюзията, убийството.“