Разум! Проблемът ни не е с Турция и турците, а с Ердоган, Борисов и ДПС

Mного е хубаво, че има остра обществена и институционална реакция за пропагандирането в Турция от последните две-три седмици, когато говорим за нашите избори, но къде бяха нашите институции преди седмица? Тогава се случваше същото нещо, което се случва сега. Лицемерно е, двоен аршин е да се трепери за развоя балотажа, а преди това проблемът да се неглижира. Важно е България да престане да бъде страна на двойните стандарти и тогава много неща ще започнат да се развиват в позитивна посока.

От друга страна, на българския обществен и институционален гняв към опитите на Република Турция да влияе на нашите изборни резултати трябва да бъдат поставени много ясни граници, защото от късния следобед вчера ситуацията започна да излиза контрол. Тя в момента, за съжаление е тръгнала в посока на обичайния си крайно неприятен контекст на национално и етническо противопоставяне между българи и турци, България и Турция. И това е добре дошло особено за някои „патриотични“ политически субекти в България и ДПС, а в момента и за ГЕРБ, които обвиняват Румен Радев в разпалване на етническа криза.

Трябва да е ясно и също толкова ясно да се заяви, че нашият проблем, като демократична държава, е с ДПС, с диктатора Реджеп Тайип Ердоган и неговата администрация, а не с Турция по нейната историческа същност като република, не с турците в Турция и повече от категорично не с турците и мюсюлманите в България. Включително проблемът с Движението за права и свободи не е етнически или религиозен, той е ценностен и за него ще посоча имената Делян Пеевски и Ахмед Доган. Има и други, разбира се, но те са най-ярките.

Държавна машина на Ердоган, в това число и тамошните местни медии, сега може да отрича всичко, но и на парламентарните и президентски избори миналата неделя, и преди предстоящия президентски балотаж тази неделя, ние с очите си видяхме как се пропагандира за „турския кандидат Карадайъ“ – с това респективно и за ДПС, а вчера видяхме как в Турция се агитира за проф. Анастас Герджиков.

Има и информации, че нашите изселници в Турция буквално са изкарвани от домовете си, за да гласуват за „правилните кандидати“.

Редовите турски граждани, които са европейци като нас, които живеят като нас и искат да са част от голямото европейско семейство, нямат отношение към тази политика на турската администрация. Българските държавни институции трябва да казват това на обществото, за да забрави то скандирания от рода на „см*рт за турците“, които чухме вчера по софийските на иначе справедливия протест срещу турската намеса в изборите ни.

За разлика от нас, нашите турски приятели все още не са се освободили от Ердоган, както ние, поне засега, успяхме да се освободим от авторитарния ни бивш министър-председател Бойко Борисов. Каква „случайност“, че те двамата са големи приятели, нали? И каква случайност, че в Турция имаше призиви за подкрепа на Бойковия кандидат – Герджиков. А няма и как да не припомним, че преди миналите избори през юли, Борисов, без да заема какъвто и да е официален административен пост, посети Ердоган. Същото направиха и от ДПС, а преди това турският държавен глава, след многогодишна пауза, поздрави Движението за права и свободи на тяхна конференция

И накрая ще се повторя. С турците и мюсюлманите и в България, и в Турция, споделяме една съдба – угнетявани сме от диктатори, които са приятели. Нашият проблем далеч не е с тях и дори нещата, които ни свързват са много повече от тези, които ни разделят. Това ще си проличи максимално, когато и в двете страни има нормални прозападни правителства.

Източник: fakti.bg