четвъртък , 25 април 2024
epa09643739 Ukrainian President Volodymyr Zelenskiy speaks during an EU/Eastern partnership summit in Brussels, Belgium, 15 December 2021. EPA/JOHANNA GERON / POOL

Васил Василев: Първо, Зеленски изглежда на края на възможностите си и второ, Европа, усетила бумеранга на санкциите, започва да търси някакво примирие с Русия

КЪДЕ ЩЕ СА СЛЕДВАЩИТЕ КОНФЛИКТНИ ТОЧКИ

Войната в Украйна, която толкова ни занимава, може да приключи преди края на годината. Първо, Зеленски изглежда на края на възможностите си и второ, Европа, усетила бумеранга на санкциите, започва да търси някакво примирие с Русия.

Как може да завърши конфликтът ? Може да не е политически коректно, но е практически глуповато да се очаква, че Русия ще отстъпи. Вероятно тя ще постави под своя чадър рускоговорящите райони. Полша гледа да сложи ръка на Западна Украйна. Унгария и Румъния също могат да предявят претенции към определени територии. На българите надали ще им бъде разрешена автономия, но ако положението им стане още по-тежко, ще трябва да улесним всячески завръщането им в майката-родина.

Или очертава се разделяне на страната – на руска, полска, може би унгарска и румънска и на остатъчната от Украйна част. Ще приеме ли светът това разделяне ? Може ли да не го признае ? Може, разбира се, вероятно така ще стане, но какво от това. Светът не признава Севернокипърската турска държава, но тя съществува като придатък на Турция вече близо половин век. Колко страни, само в Европа, не признават Косово, но това не му пречи да бъде център на най-разнообразни активности. Освен това мислите ли, че жителите на Донбас ще се наскърбят, ако евроатлантическата общност не ги признае за правни субекти ?

Така че раздробяването на Украйна предстои. Дали конфликтът ще стихне или ще тлее след очертаващата се развръзка ще зависи много от Варшава – ако се задоволи с придобивките, напрежението ще спадне. Полша повече от всички ще иска мир, за да се утвърди в новите жизнени пространства.

По редица белези конфликтът в Украйна напомня за испанската гражданска война от 1936 г. От едната страна франкистите и легиона Кондор, от другата – републиканците и интербригадистите. Ролите сега са пообъркани, но сме свидетели на същото противопоставяне – между привържениците и противниците на съществуващия световен ред. Някои смятат, че сме в навечерието на ТСВ и предсказват поредица от стълкновения между двете велики сили в различни части на света. Къде може да са те ?

Ако положението на Русия в Украйна се усложни, вероятно Китай ще и се притече на помощ, не от солидарност, разбира се, а за да не остане после сам срещу Америка и съюзниците ѝ. Това ще предизвика засилване на напрежението около Тайван. Същият ефект ще се получи, ако СЩ започват да губят позиции и тръгват да отстъпват за Украйна. Тогава няма как Пекин да не се въползва от слабостта им.

Вероятна следваща област на противостояние е и Арктика. През последните 10-ина години Русия изгради там мрежа от полярни станции със стратегическо значение. Руски подводници патрулират под полярните ледове, без да могат да бъдат прихванати. Арктика е много важна от стратегическа гледна точка, защото изстреляна от там руска ракета може бързо и почти безпрепятствено да достигне СЩ през Северния полюс. СЩ не бяха предвидили този вариант и нито те, нито Канада имат необходимата система от средства за ранно предупреждение на северните си граници. Именно заради това в НАТО бяха привлечени Швеция и Финландия. Географското им положение ги направи особено важни за СЩ. На тяхна територия те могат да изградят станции за най-ранно предупреждение, както и установки на ракети с наземно базиране.

Не бива да се изключват още две хипотези – едната е руско-американският конфликт да се разгори в Източна Европа, т.е. около нас, тук някъде да мине фронтовата линия. Ще разберем, ако отново се разбързат за Триморието или у нас започне ускорено разполагане на американски войски. Не ни харесва, но както знаете – никой няма да ни пита. Така сме се подредили. Все пак това е малко вероятно да се случи, дори и англосаксонците да натискат. Турция ще е против, вероятно и Гърция, а и Европа вече ще се е опарила достатъчно от кризата с Русия и ще гледа да не настъпи мечката по мазола.

Друга хипотеза е Централна Азия – сблъсък във или около бившите средноазиатски съветски републики. Тези страни са много удобен плацдарм – чрез засилване на конфликтите в района СЩ ще могат да поддържат и разпалват напрежението около основните си противници – Русия, Китай и Иран. Но не случайно и Москва укрепва позициите си в тези страни и, вече – парен каша духа – следи за оранжеви и подобни цветни преврати в тях.

Въобще противопоставянето между Русия и СЩ, където и да се разрази следващия му етап, обхваща абсолютно всички области – не само конвенционално военната, но и икономиката, енергетиката, продоволствието, финансите, културата, технологиите. Всички, с изключение на една – ядрената. Не че атомната война е немислима – не, тя също е възможна, но противопоставянето в останалите области може да развие така, че едната страна да получи очевидно превъзходство над другата. С други думи – едната да започне да побеждава, без да използва бомбата. Тогава победената или тази, която върви към загуба, ще бъде изправена пред алтернативата – да приеме поражението и да оцелее, макар и наранена или да предизвика всеобщото унищожение. Надеждата е, че в последния момент, преди натискането на копчето, инстинктът за самосъхранение ще надделее над жаждата за отмъщение.

( Из предаването “ Не се страхувай “ с Васил Василев, излъчено на 30 май 2022 г. по Евроком

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *