четвъртък , 25 април 2024

Кирил Петков и Асен Василев допуснаха дискредитация на промяната

Медиаторите от „Продължаваме промяната“ трябваше да покажат радикална принципност и да реагират на това, че част от партиите им изпратиха на преговорите за коалиционно правителство лица, които е повече от ясно, че няма как да се асоциират с промяна. Кирил Петков и Асен Василев чисто и просто бяха длъжни демонстративно да откажат да водят дискусия с някои от пратениците на БСП и „Има такъв народ“, които принадлежат на старото в българската политика. Някои от въпросните личности принадлежат даже и на миналия век и съвсем нормално и очаквано в социалните мрежи има изобилие от недоволство срещу реабилитацията и легитимирането на такъв тип хора.

Да, всички подчиняващи се на разума хора разбираме, че е нужно редовно правителство и работещ Парламент, за да се случат някои от спешните и някои от дълго бленуваните промени във функционирането на държавата. Това обаче не бива да се случва на цената на легитимацията на хора, които са се доказали в обратното на позитивна промяна, и струва ми се – имаше как да се избегне. Разговаряйки си благо с хората, които ще бъдат изредени в следващите редове, промяната бива дискредитирана включително от хората, които се обявяват за нейни носители – Кирил Петков и Асен Василев, и си личи, че са силно амбицирани да я постигнат.

И в двата случая има риск ГЕРБ да бъдат най-малко върнати в дневния ред, а в по-лошия случай и във властта. От една страна заради евентуална неспособност да се състави правителство за трети пореден път, а от друга – защото като силен аргумент ще изкарат реабилитацията на компрометирани кадри. Особено от БСП.

На първо място много негативно впечатление направи фактът, че осъденият през тази година Румен Овчаров и принадлежалият към комунистическите тайни служби Таско Ерменков, бяха част от преговорния екип на БСП в сектор „Енергетика“.

Приемам реалността, че БСП не искат да скъсат с миналото и изпращат Ерменков, но, дявол да го вземе, Овчаров е човек с присъда!

В същото време в преговорите за сектор „Икономика“ бе Румен Гечев. Секретен сътрудник „ЕКОНОМОВ“ на комунистическата Държавна сигурност и човек бил част от злополучното правителство с премиер Жан Виденов. Освен това професорът Гечев, който е преподавател в УНСС, бе депутат в редица парламенти, а приносът му за българското законотворчество е доста неясен. Не е допустимо човек с такава визитка да е на преговори за промяна.

Черешката на тортата от страна на БСП бе участието на Емилия Масларова в диалога на тема „Труд и социални грижи“. Масларова не само че е бивш министър в тази сфера и в този смисъл е далеч от промяната, но е трудно да се каже, че нейното име е чисто. Доскоро тя беше подсъдима за престъпления по служба и длъжностно присвояване в особено големи размери по време на министерстването ѝ, но прокуратурата се отказа от делото. А като елемент от делото ѝ няма как да не споменем, че основният свидетел срещу нея беше пребит, като преди това той е заплашван да не дава показания, но в последна сметка го прави.

Критика просят и от „Има такъв народ“. На преговорите за ресор „Енергетика“ един от техните представители също е с принадлежност към комунистическата Държавна сигурност – става въпрос за Иван Хиновски, агент Хабов. Още повече, че Хиновски е заемал няколко и все важни постове в енергетиката в годините назад. И не че той е виновен за състоянието ѝ, но неговото участие, дори само в преговорен екип, също отнема съдържанието на думата „промяна“.

И на последно място, далеч не по по важност. Моите уважения към проф. Николай Радулов, добър експерт е, но от 1981 година той е бил разузнавач към софийското МВР в отдел „Държавна сигурност“. След идването на демокрацията е секретар на МВР, така че пак става дума за човек, принадлежащ на миналото в политически план. Но за сметка на това той бе на разговора в сектор „Вътрешна сигурност“, като ИТН го налагат като основен свой кадър в тази област.

Ако проф. Радулов има добри намерения и иска да помага, нека го прави зад кадър, защото в България е време да скъсаме с миналото, за да можем едва сега, 30 години след 10 ноември, да направим първи стъпки към цивилизоваността във всеки един неин смисъл.

fakti.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *