Как е създаден локумът

Как е създаден локумът?

Веднъж султан Абдул Хамид скучаел един следобед, преситен от обилния си обяд. Макар и вече подобаващо оценил няколко шербета с нарови зърна и халви, както и дузина завити в спирали баклавички с шам фъстък, той все оставал гладен за нещо друго. Нещо ново, неопитвано от другиго, но най-вече – сладко.

А един недоволен султан бил наистина опасен. Ето защо сладкарят Али Мухиддин Хаджъ Бекир с основание се разтреперил, когато султана го повикал при себе си и го заплашил да го посече на две, ако не му приrотви нещо абсолютно изключително и изненадващо.

Ако пък успеел да отговори на очакванията му, султан Абдул му обещал в отплата толкова злато, колкото тежал и самият Али. Сладкарят бил умен, знаел за пристрастието на господаря си към новата сладост – захарта, която съвсем наскоро навлязла в империята. Тя не била нито като меда, нито като гроздовата меласа, с която подслаждали всичко дотогава.

Ето Защо той решил да приготви невиждан захарен сладкиш. Сварил гъст сироп от захар и розова вода, добавил към него белени бадеми и сушени плодове – стафиди, смокини, кайсии, а после смесил всичко със смола от местно растение. Самият той не знаел какво ще излезе от това.

Щом ароматната смес се сгъстила, Али излял сладкиша в дълга тава, а когато изстинал го нарязал на кубчета и ги овалял в пудра захар, която смлял предварително в мелничка. Цяла нощ се трудил, без да подгъне крак, като не знаел дали сладкишът ще отнесе главата му или ще я позлати.

Когато на сутринта се появил пред своенравния владетел с подути и зачервени очи, поднесъл среднощното си творение, треперещ от страх. Султанът вкусил малкото захарно кубче, но лицето му не потрепнало и по нищо не издавало дали е очарован или отвратен. След малко обаче очите на султана блеснали в блаженство. Така – наместо да бъде разсечен на две, Али получил титлата Главен отомански сладкар, както и обещаната награда – теглото си в злато.

Cултан Абдул нарекъл десерта „рахат локум”, което ще рече в превод от турски „парченца, носещи наслада“ и оттогава често го похапвал, доволен съща така, че и жените от харема му веднага забравяли препирните си, когато им го поднасял.

По-късно един британски пътешественик, изследващ порядките и живота в империята, пренесъл локума в стара Англия заедно с рецептата му. Сладкишът станал известен под името „Turkish delight” – турска наслада и бързо се разпространил в всички владетелски дворове в Европа, след което и в обикновените сладкарници. Знае се, че на вкуса му са се наслаждавали както гениалният композитор Моцарт, така и Дени Дидро. Пикасо също търсел вдъхновение в неговата божествена сладост, а Наполеон и Чърчил го предпочитали с шам фъстък.