Топ новини
България Мнения

Хората от България ни помагат, моля, нека Ви помогна!

Стояхме на терасата, когато се чу силен и някак нахален клаксон, веднага скочихме, все пак при нас живеят над 30 деца, има и няколко коли, но беше друго – възрастна баба буташе инвалидна количка, която ползваше за да събира отпадъци от кофите за смет, с които да се прехранва, по-късно разбрахме, че количката е на нейното внуче, дете с увреждания…

И нетърпелив шофьор нервно свиреше, защото не може да мине с лъскавата си кола.Докато се осъзная как да реагирам…

Елена вече тичаше надолу по стълбите и излезе на улицата, отиде при бабата и започна да говори с нея, да държи ръцете ѝ, чувах само части от фрази „моля, кажете как да Ви помогна, от какво имате нужда“ и „срам ме е, бабиното, срам ме е…“, а после „но моля, ние имаме всичко, хората от България ни помагат, моля, нека Ви помогна, моля влезте, изчакайте ме, сега ще…Ви донеса..“.

И Елена изчезна навътре.Бабата е пенсионер, дъщеря ѝ работи нископлатена работа, има детенце с увреждания, бащата е избягал, парите не стигат, особено сега зимата, с големите сметки. Бабата е умна, добра, възпитана, изоставена от България, както и внучето ѝ.

Мечтае да отиде някъде до Пловдив – в манастир ли, църква ли, тя знае къде, където някой казал, че стават чудеса. Но детето е в количка не може с влак или автобус, трябва с кола…Това го разбирам после.Когато Елена се върна говориха много с бабата, май плакаха и двете и то си е за плач…

Бабата получи голяма торба с храна и други неща, отделно още малко, но получи много повече, получи подкрепа, приятелски разговор, съпричастност, надежда, че има добро и добри Хора, че не е изоставена от всички, така тази храна за 50-тина лева за нея значеше много, тя ѝ донесе усмивка, сълзи от радост и надежда!

Дори надежда, че ще измислим как детенцето да отиде на това свято място до Пловдив, а с това и надежда, че всичко може да се оправи. Елена и бабата се разделиха с уговорката бабата да дойде пак, за храна, за помощ, за подкрепа и да се мисли как да се отиде до Пловдив, да се търси там онази бяла лястовица, дето „все по теля, все по теля“ може да я има някъде и извън творчеството на Йовков.

А за мен тази бяла лястовица днес бе Elena (която всички наричат Альона). Елена пристигна в България на 9-ти март, тя е бесарабска българка, която живее с детето си в ПРЕГРЪДКИ ОТ БЪЛГАРИЯ .

Елена често казва, че „не може да повярва колко добри са хората в България, как е възможно толкова хора да помагат на непознати деца и майки, избягали от войната и как сме обърнали представата ѝ за света“, но ето как не може да повярва, а го прави, същото, за тази българска, непозната за нея баба…

Дали от преживяната болка, дали защото го вижда към себе си, или защото винаги е била такава – не знам, но Елена е пример колко малко е нужно, за да си усмивката, надеждата и бялата лястовица за някой.Правете и Вие добро, има нужда от много добро, в този несъвършен свят!

Разказано от свидетел на тази човещина: Nikola Rahnev

Стояхме на терасата, когато се чу силен и някак нахален клаксон, веднага скочихме, все пак при нас живеят над 30 деца,…

Публикувахте от Гората.бг в Неделя, 10 април 2022 г.

Подобни новини

Полицай Асен Игнатов: Не,ние не пазим Борисов! Топ10

topnovini

Божилов: Не може да не се признае, че „заложническата тактика“ на Украйна работи

Topnovini.eu Новините

Борисов ти ни прогони,сега ние ще прогоним теб!

topnovini

Оствете коментар

Този уебсайт използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване. Ще приемем, че сте наясно с това, но можете да се откажете, ако желаете. Приемам Отказ

Политика за поверителност и бисквитки