Дъщерята на починалата Зорка в старческия дом отвори кутията на Пандора

А именно тази кутия на Пандора беше отворена от Снежана Пантелич, дъщеря на Зорка Пантелич (82), която почина след седем дни престой в споменатия дом. По думите й майка й била държана в мазето на дома, упоена с успокоителни, докато била гладна и некъпана . Междувременно с редакцията на “ Курир“  се свързаха няколко граждани, минали през подобен ад, както и съседи от Петлово бърдо, които заявиха, че от години слушат виковете и стенанията на затворени в мазета възрастни хора .

Предаваме поредното зловещо свидетелство на бивш наемател, преживял истинска Голгота!

Държаха ме гладна, дори не видяхме месо за Коледа, за осем месеца отслабнах с 10 килограма, твърди Добрина Маринкович (88), която, както казва, едва е излязла жива от дома „Ваканционна къща“ в своята изповед за Kurir.

По-добре е човек да умре, отколкото да е там! Няма по-лошо! Колко пъти съм била гладна и не съм искала да набия сина си с брадва, докато не забеляза, че изглеждам все по-зле.

Не дай Боже на никого, задъхано разказва пред Kurir Добрина Маринкович (88), която прекара осем месеца в дома за възрастни хора „Ваканционна къща” на Петлово бърдо, откъдето синът й я измъкна на 7 юли тази година.

Тя потвърди твърденията на няколко събеседници на вестника ни, че ползвателите на този дом за стари хора са вързани и пренебрегнати, а най-страшното за нея, както казва, е гладуването там.

– Яденето в дома беше такова, че и куче не би изяло някои от тях. На сутринта ни донесоха филия хляб, намазана с масло или евентуално със сладко. Просто сложиха хляб на масата, без салфетка, чиния… Бях в стаята с още три жени. Случвало се е едно сварено яйце да се раздели на четири части, а два хотдога да се разделят на половина. Това беше нашата храна. Обядът винаги беше питка, вечерята малко черен хляб и парижанка – разказва Добрина, която сега е в държавен дом за стари хора, където, както казва, се грижат за нея както трябва.

С треперещ глас тя обяснява, че е в този дом от 2 октомври миналата година и оттогава месеци наред е мълчала, че гладува сина си, за да не го избие, защото работи цяла ден и харчи много пари, за да има някой да се грижи за нея.

– Сега тежа 40 килограма, като дете съм, а в онзи дом отидох с тегло над 50. Салата не взехме, осем месеца не взех плодно дърво. Да не говорим за сладкиши и кафе. Дори не получихме месо за Коледа или Нова година. Веднъж поисках да ми донесат нещо друго за ядене, те ми казаха: „Ако искаш яж, ако не искаш остави“ и попитаха: „Така ли трябваше да ядеш вкъщи?“ – баба Добрина казва и добавя, че понякога дори е оставала без вечеря, както и че е преживявала обиди и омаловажаване.

– Веднъж им казах, че не мога да ям пак сладко, а болногледачката ми каза без извинение „отивай при шибаната майка”. Казах й само „благодаря“ – разказва тя.

Баба Добрина посочва, че е била настанена в стаите на приземния етаж на дома на Петлово бърдо, като е била заключена, когато е била в самоизолация.

– Много хора там са дементни, а някои дори бяха вързани. За щастие не бях, бях вкъщи заради контузия, защото не можех да се грижа за себе си – каза тя.

Синът й Зоран Малич обяснява, че е измъкнал майка си от този дом, когато е видял, че изглежда зле, че е отслабнала и че нещо не е наред с нея. – Водих майка ми вкъщи по нови неща, мокасини, блузи, нови анцузи и като я видях, беше с чужд стар анцуг. Знам какво съм взел в дома и знам какво съм изнесъл от него. Майка ми беше преполовена и добре, че я измъкнах навреме, защото въпросът е каква би била съдбата й – каза Зоран и добави:

– Можеш ли да повярваш как се почувствах, когато ми се обади разплакана от новия си дом и плачеше, защото яде бутчета.

По повод обвиненията на баба Добрина в гладуване се свързахме с директорката на дома Александра Милованович, но тя не отговори на съобщенията ни до публикуването на тази статия.