Унизени и обидени: Защо последните протести във Франция са по-сериозни от всички предишни?

Много е изкушаващо да гледаме на неотдавнашните бунтове във Франция като на продължение на бурните събития от 2005 г., когато бунтовете във френските предградия – предизвикани от смъртта на двама млади мъже, бягащи от полицията – продължиха 21 дни.

В подкрепа на това е съществуването на дългосрочни политически, икономически и социални проблеми, които биха могли частично да обяснят защо нещата не са се подобрили след почти две десетилетия, както и защо полицейското насилие срещу млади мъже от арабски и незападен произход се е влошило, отбелязва „Политико“. 

Но това, което притеснява Франция през последните дни, „идва от друго място“, в сравнение с това, което сме виждали преди.

„Сега има усещане за унижение и лишение от права, което прониква във френското общество, излиза отвъд предградията и превръща настоящите вълнения в образ на общо разочарование. Това трябва дълбоко да тревожи не само френския президент Еманюел Макрон, но и демократичните лидери в целия Запад, “, посочва порталът.

Разходите за бунтовете са значително по-високи от тези през 2005 г., но още по-важното е, че фокусът днес не е върху обсъждането на проблемните предградия.

А именно днес повечето бунтовници нямат мигрантски произход, а голяма част от тях са непълнолетни – някои дори на 12 години. И точно това прави заглавията – тяхната „изключителна младост“, съчетана с „изключително насилие“.

Малцина са наистина изненадани

Въпреки дистопичните образи на ядосани деца, готови да унищожат всичко около себе си, почти всеки го разбира – малцина са наистина изненадани.

„Ето защо 2023 г. е различна от 2005 г. Независимо от безсмислието на унищожението, младите хора, бушуващи във френските градове, изразяват дълбок гняв, вкоренен в унижението, което се усеща в цялата страна, не само в предградията“, посочва Politico.

Много французи, независимо къде живеят, се чувстват като част от тълпата, заради начина, по който управляват и вземат решения.

Не трябва да се забравя, че правителството на Макрон не е некомпетентно, нещо повече – далеч не е такова. В сравнение с начина, по който други правителства са се справили с пандемията от COVID-19, енергийната криза или инфлацията, Франция се справи доста добре.

Проблемът е, че сегашното правителство – въпреки технократичната си мощ – даде на всички сегменти на френското общество причина да се чувстват, че са управлявани, понякога експертно, но почти винаги с унизителна безнаказаност.

Твърде много хора бяха ранени или убити в процеса – френската полиция убива четири пъти повече хора днес, отколкото през 2010 г., подхранвайки цикли на протести и репресии.

Това не намалява факта, че хората в обществото се сблъскват с трудности и несправедливости по-често от останалите. Но също така не бива да се пренебрегва, че все по-честите и бурни вълни на насилие са отчасти подхранвани от факта, че всеки във Франция е опитал поне малко от унижението, на което мнозина са страдали от десетилетия.

Цикълът на насилие, както от страна на полицията, така и от бунтовници, се развива в разпокъсан политически пейзаж, в който ще бъде все по-трудно да се ориентирате. Бунтовете сближават десницата и крайната десница, тенденция, която присъства в много европейски демокрации и ще има последствия за изборите за Европейски парламент догодина.

Освен това, отбелязва „Политико“, това създава натиск върху дълбоко разделената левица – разкъсвана между желанията си за социална справедливост и исканията на избирателите, които са все по-възприемчиви към обещанията на десницата за въвеждане на ред.

Това се потвърждава от изследването, публикувано от „Фигаро“, резултатите от което показват, че мнозинството от анкетираните очакват по-строги мерки от изпълнителната власт, особено по въпроса за миграцията, и обвиняват провала на миграционната политика за насилието. 

Политика за обезправените

Случващото се във Франция е картина на политическия провал на президента Еманюел Макрон и неговото правителство, а може би и на политическата класа като цяло, остро оценява „Индиън експрес“.

Откакто встъпи в длъжност през 2017 г., мандатът на Макрон беше разтърсен от протести, от „жълтите жилетки“ през противопоставянето на пенсионната реформа до последната вълна, причинена от смъртта на 17-годишен тийнейджър.

Смъртта на Наел се разглежда от мнозина като част от модела на полицейска виктимизация на имигранти и граждани от бивши френски колонии.

„Основното обещание за свобода, равенство и братство, което лежи в основата на френската национална идентичност, не успя да се адаптира към идеята, че френският гражданин говори различни езици или че той може, като човек, чиято общност е изправена пред бруталността на колониализма, да има различно отношение към държавата и нейните символи“, се посочва в текста. 

Изборите през 2022 г. показаха укрепването на дясната партия на Марин Льо Пен, както и на левите, водени от Жан-Люк Меланшон. Отговорът на Макрон беше да се отклони надясно, но това не е утеха за онези, които се страхуват от съдбата, подобна на тази на Наела.

Франция се нуждае от по-добър начин да се справи с протестите от разполагането на 45 000 полицаи и арестуването на повече от 3000 граждани. Необходимо е да се води политика, която ще позволи на лишените от права – независимо дали са потомци на бивши колонии и живеят в градове, или са фермери и работници, които се страхуват от промяната – да се чувстват така, сякаш някой ги вижда и чува какво имат да кажат , заключава той.