Тя единствена оцеля след самолетната катастрофа, скиташе се в джунглата 12 дни

Това събитие се смята за едно от най-невероятните оцелели в човешката история.

През 1971 г., на 24 декември, Джулиан Кепке тръгва с майка си да посети баща си в Пукалпа за Коледа. Закъсняха с резервацията, не можаха да си изберат място, резервацията автоматично се присвои на някои от малкото останали места.

След закъснение от 7 часа самолетът най-накрая излита. Летящ на височина от 6400 метра, когато попадна в буря и претърпя силна турбуленция. В крайна сметка мълния удари самолета, който се разби малко след това.

В самолета, изчезнал в джунглата на Амазонка на територията на Перу, е имало 92 пътници . След 10 дни интензивно издирване най-накрая е спряно с констатацията, че няма оцелели. Поне така се смяташе тогава. На дванадесетия ден Юлиян е открит, пише Srbija Danas.

След това самата тя описа цялото събитие в една от многото си презентации. Тя спомена и разказа всички подробности около тази ужасна катастрофа.

– Турболенцията беше толкова силна, че те буквално си играха със самолета, седалките и багажа падаха от шкафчетата. Това бяха подаръци, цветя, коледни торти, всичко беше разхвърляно из кабината – описа тя.

Джулиан гледаше как светкавиците проблясват навсякъде из самолета и докато се държеше за ръце с майка си и другите пътници, тя започна да плаче и да крещи. Самолетът започна да потъва, а шумът от двигателите изпълни главата й.

– Изведнъж шумът спря и аз бях извън самолета. Падах свободно в продължение на 3,2 км, все още вързан за седалката си. — Шумонето на въздуха беше единственият звук, който чувах — каза Жулиен.

Когато усети, че пада през дърветата, тя загуби съзнание и на следващия ден се събуди сама в джунглата. Търсеше майка си, но никой не й отговори. На мястото на катастрофата тя намери торба с бонбони, които бяха единствената й храна.

– Счупих си ключица и имах дълбоки порезни рани по краката, но нараняванията ми не бяха сериозни. „По-късно разбрах, че имам скъсани връзки, но успях да ходя“, каза Жулиен.

Благодарение на професията на родителите си, които бяха зоолози, тя беше добре образована за това, от което се нуждаеше, за да оцелее.

Тя беше сама, но беше живяла с родителите си в джунглата от години, така че знаеше какво да прави . Първото решение беше да потърся река. От баща си знаела, че в критични моменти в джунглата е най-безопасно в реката.

Знаеше, че когато види реката, наблизо ще има хора. Въпреки нетърпимата болка, която изпитваше, тя събра сили и трескаво затърси вода. Когато видяла птицата, тя разбрала, че късметът най-накрая й се е усмихнал.

– На четвъртия ден чух звук от кацане на кралски лешояд. Уплаших се, защото знаех, че тези птици кацат само когато има много прясно месо за ядене. Сигурно са усетили телата на жертвите на катастрофата. Когато влязох в реката, намерих и три фотьойла, на които бяха окачени телата на жертвите. Ударът беше толкова силен, че главите на тези хора се удариха в земята. Паниката ме парализира. Мислех, че един от тези хора може да е майка ми. Докоснах едно тяло с бухалката. Този човек си беше оправил ноктите. Успокоих се, защото майка ми никога не си е лакирала ноктите. Веднага ми олекна, но след това се срамувах от тази мисъл, каза Юлия.

Тя знаеше много добре коя е птицата, защото майка й, която беше биолог, често говореше за това. Характерно за този вид е да живеят край реки, което Юлияна и търсеше на първо място.

Тя видя реката, а след това чу гласовете на хората. Тя се обади за помощ и тя скоро пристигна. Горски й оказват първа помощ, а след това я откарват в болницата, където се среща с баща си.

Тогава разбрала, че майка й е мъртва, както и останалите пътници.

Смелият Джулиан издържа единадесетдневна разходка през джунглата на Амазонка, в допълнение към всички смъртоносни животни, които бяха в нея, тя беше изтощена и гладна, но успя да намери изход. Докато се скиташе из джунглата, насекоми влязоха в отворената й рана. Джулиана каза след години, че те са над 50.

По примера на родителите си записва и завършва биология. През 2011 г. тя публикува автобиографична книга за това събитие. Тя все още е жива, на 65 години е и по нейната история са заснети няколко филма.