Това момиче призна: Подадох празен плик на сватбата

Дни наред в Сърбия се говори за младоженците, получили празни пликове на сватбата и точно затова се обади Милена С. (27) от Белград, която искаше да сподели премеждията си с всички. Именно Милена веднъж подаде празен плик и това е нейната изповед.

„Когато влязох в университета и дойдох от Валево в Белград, финансовите ми възможности бяха намалени наполовина. И така, планирах рождения ден на всеки приятел предварително, защото докато платя сметките за апартамента, докато се прибера при семейството си, всичките ми джобни пари се стопяват. И тогава един приятел от колежа каза, че ще се жени.

Опитах се да се измъкна, защото точно преди това баба ми и дядо ми починаха, имах много да уча, семейството ми нямаше динари. 

Сестра ми също се записа в университет, просто катастрофа!
Родителите ми ми причиниха мъка, за да преживея месеца. Но нямаше теоретичен шанс. Всички колеги ме нападнаха – първият от нас се жени, хайде, все едно има значение дали ще и колко ще дадеш.

Разбира се, не мога да искам заем, защото кой знае кога ще го върна, а и ме е срам. А от друга страна не ми излизаше от главата да моля моите да ми дадат пари за сватба на колега – защото нямаха, а за тях беше лукс – „МАХАЙТЕ СЕ“.

Един колега ми предложи пари назаем. Първоначално не исках да го взема, но после разбрах, че ще е жалко да отида с празни ръце. Искам да кажа, бях глупав.

Въпреки че няма да съм първата, която ще се ядоса, ако някой дойде при мен без подарък – смятам да поканя на сватбата си само тези, които обичам, другите нека се сърдят. И така й казвам – добре, ти донеси парите и като се видим, ще ги сложа в плик. Нека си признаем – наистина нямах достатъчно пари, за да дам. Не само за тях, но и да се облекат. Взех назаем рокля от братовчедка ми, когато най-накрая ме убедиха да отидем заедно.

И така, първоначално разкаяна, отидох на сватбата, за да не се обиди колегата. И сядаме в колата. И сега… Шепна, за да не чуят другите, на онзи приятел за пари. И тя пребледня – забрави да го донесе. Тук започва хаосът, срам ме е, но мълча, потя се… И й казвам, защото виждам, че тя е виновна: „Спокойно, имам пари. Всичко е наред“.

Когато започнаха поздравленията, им подадох празен плик. Но с поздравления. И празен.

На сватбата беше страхотно, малко ме беше срам, но си го обещах някой ден, защото много ги обичам и искам да им направя истински хубав подарък. И когато всичко свърши, онзи колега от колежа каза, че съм написал прекрасно посвещение.

Но оттогава все по-рядко сме приятели, а през последната година не сме се чували. Трябваше ли да си тръгна с празни ръце? Не знам. Свърши се. Знам само, че веднъж, когато не отидох на сватба, приятелят ми много се ядоса, така че вече не излизаме. И тук, дори когато си тръгне, се оказва същият проблем“.