неделя , 14 април 2024

Тодор Беленски: България през очите на чужденец

България през очите на чужденец

Наскоро се запознах с Якуб. Съвсем случайно, докато отивах да си взема скара, момчето се бореше да обясни на английски какво иска за хапване. Юначагите от скарата бъкел не вдяваха и аз, макар и с моето ниво ала Ицо Стоичков, успях да помогна.

Заговорихме се с момчето. Разказа ми, че е мароканец, живял във Франция, но отскоро работещ в България. Оказа се много интелигентно момче с инженерна специалност. Тук работи в кол център с френски.

Попитах го какво мисли за страната ни, като не очаквах много ласкав отговор. Излъгах се. Якуб смята страната ни за страхотна. Явно почудата се е изписала на лицето ми, защото момчето продължи да ме уверява, че действително е така.

Резонно го питах каква е причината и защо е напуснал Франция. Всъщност отговорът беше логичен и прозаичен. По време не истерията около вируса е станало непоносимо за него в страната, в която е израснал. Разказа ми на какъв тормоз са били подложени с приятелите му във Франция, защото са отказали да се подчиняват на мерките. Разбрал, че в България се живеело спокойно и решил да дойде тук със семейството си.

Показа ми и клипове. Признавам си, че макар и да следях много източници, не съм имал идея за какъв тормоз иде реч. Показа ми зверски пребивания на хора, само защото не са носели маски. Каза ми, че тук е рая, на фона на Франция.

Каза ми и друго. Че там непрекъснато е попадал на различни форми на расизъм . Нешо, което тук не усещал. Дори ме увери, че хората са изключително дружелюбни и мили. Докато го слушах се замислих какви мрънкала сме ние. Изобщо не си ценим страната.

Да, не сме богати. Да, тук не е най-чисто и политически сме тотално наведени. И все пак… Тук я няма лудостта на Запада. Бил съм в много държави от така наречения развит (цивилизован) свят.

Там наистина има привидно възпитание и приветливост. Няма спор. Но колкото по-близки контакти правиш с хората толкова повече се убеждаваш, че това е фасада. И страхът покрай вируса показа именно това. Личната свобода се цени само на думи. Когато не се вписваш в обществения дискурс, той те мачка. Отритват те, подмятат те, тормозят те. И Якуб не е изолиран пример.

Нашето общество боледува от вируса на заблудата и чуждопоколонничеството. На тези турбо западни раболепчици бих казал да отидат в меката Брюксел. Да отидат в Берлин. Да отидат в Париж. Вижте с очите си „развития“ свят, на който се кланяте. После чуйте детските ни хорове, които пеят „Над смълчаните полета“. И се замислете какви сте.

Разменихме контакти с Якуб и вероятно когато лудницата с референдума отмине, ще ви го представя в някой от каналите. Дано накара и нихилистите да се замислят!

Тодор Беленски,фейсбук

България през очите на чужденецНаскоро се запознах с Якуб. Съвсем случайно, докато отивах да си взема скара, момчето…

Posted by Todor Belenski on Friday, December 23, 2022

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *