България през очите на чужденец
Наскоро се запознах с Якуб. Съвсем случайно, докато отивах да си взема скара, момчето се бореше да обясни на английски какво иска за хапване. Юначагите от скарата бъкел не вдяваха и аз, макар и с моето ниво ала Ицо Стоичков, успях да помогна.
Заговорихме се с момчето. Разказа ми, че е мароканец, живял във Франция, но отскоро работещ в България. Оказа се много интелигентно момче с инженерна специалност. Тук работи в кол център с френски.
Попитах го какво мисли за страната ни, като не очаквах много ласкав отговор. Излъгах се. Якуб смята страната ни за страхотна. Явно почудата се е изписала на лицето ми, защото момчето продължи да ме уверява, че действително е така.
Резонно го питах каква е причината и защо е напуснал Франция. Всъщност отговорът беше логичен и прозаичен. По време не истерията около вируса е станало непоносимо за него в страната, в която е израснал. Разказа ми на какъв тормоз са били подложени с приятелите му във Франция, защото са отказали да се подчиняват на мерките. Разбрал, че в България се живеело спокойно и решил да дойде тук със семейството си.
Показа ми и клипове. Признавам си, че макар и да следях много източници, не съм имал идея за какъв тормоз иде реч. Показа ми зверски пребивания на хора, само защото не са носели маски. Каза ми, че тук е рая, на фона на Франция.
Каза ми и друго. Че там непрекъснато е попадал на различни форми на расизъм . Нешо, което тук не усещал. Дори ме увери, че хората са изключително дружелюбни и мили. Докато го слушах се замислих какви мрънкала сме ние. Изобщо не си ценим страната.
Да, не сме богати. Да, тук не е най-чисто и политически сме тотално наведени. И все пак… Тук я няма лудостта на Запада. Бил съм в много държави от така наречения развит (цивилизован) свят.
Там наистина има привидно възпитание и приветливост. Няма спор. Но колкото по-близки контакти правиш с хората толкова повече се убеждаваш, че това е фасада. И страхът покрай вируса показа именно това. Личната свобода се цени само на думи. Когато не се вписваш в обществения дискурс, той те мачка. Отритват те, подмятат те, тормозят те. И Якуб не е изолиран пример.
Нашето общество боледува от вируса на заблудата и чуждопоколонничеството. На тези турбо западни раболепчици бих казал да отидат в меката Брюксел. Да отидат в Берлин. Да отидат в Париж. Вижте с очите си „развития“ свят, на който се кланяте. После чуйте детските ни хорове, които пеят „Над смълчаните полета“. И се замислете какви сте.
Разменихме контакти с Якуб и вероятно когато лудницата с референдума отмине, ще ви го представя в някой от каналите. Дано накара и нихилистите да се замислят!
Тодор Беленски,фейсбук
ВИЖТЕ ВСИЧКИ ПОСЛЕДНИ НОВИНИ ОТ TOPNOVINI.EU
ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ ВЪВ – FACEBOOK , TWITTER, TELEGRAM , YOUTUBE , И GOOGLE НОВИНИ