Силата на духа: Третокласникът Йоан Тодоров написа на брайл есе за живота си на незрящ

Йоан Тодоров е ученик в III „г“ клас в СУ „Вела Благоева“. Преди броени дни той бе удостоен с плакет и грамота за отлично представяне в петия ученически философско-исторически конкурс „Силата на духа“, организиран от нашето училище.

Всички текстове Йоан пише на брайл на пишещата си машина, а неговата ресурсна учителка Анастасия Георгиева ги адаптира за четене, споделят от teen.borbabg.com.

Ето пълния текст на неговото есе:

Аз се казвам Йоан Мирославов Тодоров и съм в трети „Г“ клас в СУ „Вела  Благоева“ в гр. В. Търново. Искам да разкажа за себе си и за силата на моя дух.

Моят проблем е, че съм незрящ. Аз съм свикнал с това,  боря се с трудностите в живота и никога не се предавам. Не ме е страх от това, че не виждам, защото моите други сетива са по-развити.

Животът ми е по-различен от този на хората, които ме заобикалят. Аз се придвижвам с бял бастун и пиша на брайлова азбука.

Усвоих брайл, за да мога и аз като другите деца да чета и пиша. За мен е лесна тази азбука,  защото я уча от пет години.  За това ми помогнаха госпожа Панова от Ресурсния център и госпожа Георгиева, моята ресурсна учителка. Много мили с мен са класната ми –  госпожа Кирилова и госпожа Цветанова от занималнята. Те ми обръщат специално внимание в клас, за да се справя с учебния материал. Всички учители  също са мили и внимателни.

В училище е много хубаво. Обичам да уча.

Аз също имам учебници, но са различни. Освободен съм от някои часове – физическо възпитание, изобразително изкуство, технологии и предприемачество.

Децата от класа са ми приятели. Те ми помагат с придвижването по коридора и на двора, посрещат ме и ме изпращат на входа, носят ми пишещата машина. Пазят ме. Много обичам да си играя с тях.

Скоро участвах в състезания по български език и по английски език (на СБНУ, бел. А. Георгиева). Имам отлични резултати и сега ще се явя на националния кръг. През миналата година участвах и в олимпиада по Религия и също имах максимален брой точки. Получих и награда.

Аз обичам да съчинявам приказки и стихотворения.

Много неща, от които другите ги е страх – например страшни истории, легенди, мен не ме е страх. Не знам защо.

Това, че се справям с трудностите, е защото съм свикнал с обстоятелствата и на моя силен дух. Иначе ще се предам, ако нямам този силен дух и ако нямам сили. Да се предадеш означава да си кажеш: „То това няма как да се случи, няма да успея в живота, няма да постигна нищо и да съм незначим за другите“. Аз имам цел и си я преследвам. Целта ми е да умея да се обслужвам сам, да съм самостоятелен. Като порасна искам да имам работа и семейство. Затова аз не се предавам и правя всичко възможно, като се справям с трудностите и ги преодолявам.

Независимо че не всички хора са добронамерени, аз не се отчайвам. Водеща сила за мен е да не падна духом.

Човек, който има силен дух, дори и да му се случат неща, които са ужасни и го притесняват много, той не се предава. Това по никакъв начин не би му повлияло да го събори и да го отчая, той ще продължи напред.

Сила ми дава и моето семейство, защото е до мен и получавам много любов, грижи и средства.

Искам накрая отново да кажа, че силният ми дух ми помага да се справям с всичко!

Йоан Тодоров, трети клас,
СУ „Вела Благоева“, гр. В. Търново