Родителите, които обичат прекалено своите деца

Когато обичаме прекалено, обикновено не подозираме за това. Всяка наша нужда, задължение, отговорност преминава през мисълта за детето. Постоянно мислим за доброто на детето, не даваме никакви беди да го сполетят.

Чувстваме се длъжни да живеем заради детето, да даваме, да насочваме, да напътстваме, да трептим. Изоставяме служебни си задължения, собствените си нужди, дори пренебрегваме съпруга или съпругата си.

Родителите, които обичат прекалено, всекидневно изпитват обида, тревожност и емоционална болка.

Страхът, който изпитваме, че нашите деца могат да пропаднат е ужасяващ, той ни кара да се превърнем във фанатичен гид на децата си. Единственото, което носи смисъл в живота ни е доброто на детето.Раздаваме се докрай, докато в нас остане само болката, но и това не може да спре постоянното безпокойство и силното желание детето да стане всичко онова, което искаме.

Родители, които обичат прекалено могат да бъдат хора от различни социални прослойки. Може да работят по 60 часа седмично, а може и да не излизат от дома си. Може да разполагат със солидна сума пари, а може и да не са заможни. Склонността на преиграване в родителството не зависи от имотното състояние на човека. Дори не зависи от времето прекарано с децата, а от часовете, отдадени на мисли, гадаене и безпокоене за тях. Става въпрос за прекалено силно емоционално ангажиране, съчетано с потребността детето да се държи под контрол.

Това поражда мощна и едновременно мъчителна взаимна зависимост.

Някои от основните характеристиките, които отличават родителите, които обичат прекомерно са следните:

• Бъркат се в ежедневието на децата си и ги възприемат като част от себе си;
• Не насърчават децата си да бъдат независими, стремят се да изградят техните характер и личност според своите представи;
• Правят неща за децата си, а не заедно с тях;
• Постоянно и с тревога сравняват децата си с чуждите;
• Прекалено грижовни са, защото често имат тревоги, че не са добри родители;
• Тяхната цел е да са идеални родители, без да осъзнават невъзможността на това.

Родителите, които дават прекалено често вярват, че познават нуждите на децата си по-добре от самите тях. Тези родители вярват, че колкото повече дават на децата си и ги напътстват, толкова повече проявяват своята любов и ангажираност. За тях „Родителска обич” е храната, която им приготвят. Парите, които има дават. Безсънните нощи в помощ на изпълнението на домашните. Любов е всичко онова, което помага живота на децата им да тече по мед и масло.

В стремежа си да улеснят живота на децата си, родителите, които обичат прекалено, провалят удобните случаи, които биха дали на децата им чувство за компетентност. Закриляйки и овладявайки вместо тях всяка несполука, родителите, които обичат прекалено, лишават своите деца от възможностите и опита, които биха им дали усещането, че са овладели собствения си свят. Постоянното отнемане на отговорностите на детето го лишават от възможността да порасне емоционално, лишават го от възможностите да изгради самочувствие и себеуважение.