Новата ми любов не беше това, което си мислех

Бях вдовица от няколко години, когато с приятелка решихме заедно да отидем на круиз. Именно на него се запознах с Дан. Той беше невероятно мил и любезен и в компанията му се чувствах прекрасно. Толкова много имах нужда от подкрепа, че безрезервно му поверих сърцето си. Преди няколко години загубих съпруга си след почти четиридесетгодишен брак. Последваха трудни времена. Нощем го сънувах, протягах ръце да го прегърна, но той се изгубваше в мрака. Изминаха години преди да изпитам истинска радост в живота. За първи път след смъртта на мъжа си усетих, че искам да живея отново. Беше прекрасно чувство, неочаквано и освобождаващо.

Онова лято с приятелката ми Галя отпътувахме на тридневен круиз с ферибот. Една особеност, която направи пътуването толкова специално, беше Дан. Запознахме се още първата вечер в ресторанта. Оказа се, че са ни сложили на една маса. Докато вечеряхме, той ме забавляваше с разкази и вицове. Не помня откога не съм се смяла така. Беше лесно да харесам човек като него. Хуморът му създаваше атмосфера на топлота и интимност. През останалите дни нямаше как да не забележа, че на Дан също му допадаше моята компания. Търсеше погледа ми все по-често и приятелката ми весело изтъкваше, че очевидно е омаян от чара ми. Една вечер той ми предложи да подишаме малко свеж въздух на палубата и щом останахме насаме, ми поиска адреса и номера на мобилния.

Няколко дни след като се прибрахме, Дан ми се обади и ме покани на вечеря. Бях малко изнервена, но си казах, че няма причина да се притеснявам и че всъщност отдавна копнея за промяна. Дан беше очарователен.

Прекарахме няколко часа заедно и той настоя да плати за вечерята. Жестът му ме накара да повярвам, че е щедър човек. След тази вечер непрекъснато мислех за него. Трудно ми беше да приема, че изпитвам чувства към друг мъж. Как съжалявам днес, че не съм надарена с ясновидски способности. Двамата непрекъснато си изпращахме имейли и се чувахме по телефона. Шест месеца по-късно Дан ми предложи да заживем заедно. Бях наистина шокирана. Чудех се какво обяснение ще дам на децата си и в същото време не исках да пропусна този шанс.

Няколко седмици по-късно той се премести у дома само с един куфар. Децата бяха резервирани към връзката ни, но тъй като живееха в други градове, рядко се прибираха вкъщи. Всъщност почувствах облекчение. Мисълта, че всички щяха да се срещнат, ме стресираше. Дан се запозна с децата ми на рождения ми ден. Същата вечер те ми признаха, че все още изпитват известно колебание. Не бяха успели напълно да се отърсят от усещането, че нещо не е съвсем както трябва. За мен всеки ден с Дан беше главозамайващ. Никога не съм живяла с друг мъж освен със съпруга си. Беше толкова необичайно да споделяш ежедневието си отново с някого, да си сигурен и уверен с него. Въпреки всичко изпитвах известен страх, че връзката ни може да се провали.

Дан беше така чаровен, свикнал да пътува и да се среща с много хора – щеше ли да се примири с обикновен живот като нашия? Само седмица след като се премести у дома, кредитната му карта изведнъж изчезна и той не можеше да тегли пари. Месеци наред аз трябваше да плащам за всичко. По-късно ми заяви, че в жилището му е станало наводнение и се налага да направи ремонт. Изглеждаше толкова отчаян, че му предложих помощта си. Дан избърса няколко стекли от очите си сълзи и разочаровано каза: “ А мислех да те изненадам с нов круиз това лято.“ В крайна сметка именно аз го поканих на пътешествие и именно тогава разбрах истината. Интересът му към мен беше спаднал, въпреки че се опитвах да си затворя очите за истината.

На ферибота той показваше твърде много внимание към друга жена и когато си помисли, че не го гледам, тайно я целуна по устните. Заболя ме ужасно. Как можах да се оставя на един лъжец? Веднага му поисках обяснение и вместо да се разкае, Дан ме погледна нагло, опакова багажа си и слезе на следващата спирка.

Никога няма да разбера колко от всичко, което ми казваше, беше чиста лъжа. Подкрепях го почти година, но можеше да е и по-лошо от това. Неотдавна ми спомена, че му трябва нова кола и сякаш приемаше за даденост, че ще се съглася да му дам парите. За щастие, проявих разум. Въпреки че се чувствах много разочарована след историята с Дан, по-късно си възвърнах куража и разбрах, че повечето хора в крайна сметка не са като него. Едва година по-късно срещнах Стас и сега с нетърпение очакваме заедно старините. И този път децата са щастливи и спокойни