понеделник , 6 май 2024

Неочаквана промяна за Народния театър „Иван Вазов“ показва СНИМКА от 1996 г.

Сградата на народния театър „Иван Вазов“ една от най-красивите в София. Театърът е Национален културен институт в областта на театралното изкуство.

В началото на  20 век София започва да обновява своя архитектурен облик. През 1903 г д-р Ив. Д. Шишманов, министър на просвещението, назначава комисия за оформяне на предложение за строеж на сграда за Народния театър в столицата.

Илия Миларов оглавява тази комисия. По това време Миларов е управител на Народната драматическа група „Сълза и смях“. СЛед като парламентът приема решението, княз Фердинанд I подписва указ, с който се отчуждава земята на стария дъсчен театър, наречен „Основа“.

Проект за сграда на театъра правят архитектите Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер от Виена. С оформлението на тавана и стените на залата за представления се заема Рудолф Фукс, също от Виена. Залата можела да побере 848 зрители. Новата театрална сграда от варя врати през 1907 г. Подготвена е специална пиеса за случая. На тържественото събитие е поканен целия столичен елит.

Недоволни студенти, които не получили покана за събитието, организирали демонстрация и освиркали семейството на княза. Това предизвикало затварянето на Софийския университет за половин година.

По време на едно представление през 1923 г. е направен атентат срещу Александър Стамболийски. Избухва бомба, но няма ранени и някакви сериозни поражения, които да спрат представлението. След седмица, обаче, избухва пожар в сградата на театъра и тя е унищожена. Запазена е само фасадата. Започва реконструкция на сградата, която продължава до 1928 г.

Проектът е на арх. Мартин Дюлфер и Кирил Чапаров, български строителен инженер, завършил в Мюнхен. Издига се сградата, която познаваме днес. Конструкцията е железобетонна, а сценичната механика е внесена от Германия. С такава работят в най-престижните театри в света. Бомбардировките разрушават Южното крило на сградата. Сградата е ремонтирана през 1945 г и театърът отново посреща публиката си.

През 1972-1975 г се прави поредна реконструкция на сградата и се прави Камерна сцена. Художественото оформление на театъра е дело на Дечко Узунов, Георги Чапкънов и Иван Кирков. Кирков е автор на завесата– неугасващия Феникс.

За времето от създаването си до ден днешен театърът се е променил, но освен него се е променило и заобикалящото го пространство. Снимки на градинката пред театъра от лятото на 1996  и сега показват колко много. Кадрите са публикувани във фейсбук групата „Машина на времето София – RETRO SOFIA – РЕТРО СОФИЯ“.

Източник: БЛИЦ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *