Кръвоносната система е дълга повече от 160 000 км

Кръвоносните съдове се разделят на три основни групи – артерии, капиляри и вени. С отдалечаване от сърцето артериите се разделят на клонове с по-малък калибър и постепенно преминават в артериоли. С намаляване калибъра на артериолите те преминават в капиляри.

Функционално капилярите могат да бъдат обозначени като място за обмяна на вещества между кръвта и тъканите. Те се състоят от два участъка – артериален и венозен. Венозният край преминава във венула (малки разклонения на вените), които постепенно се сливат в по големи венозни съдове.

Артериалните кръвоносни съдове се характеризират с изразена еластичност. Тяхната стена се състои от три слоя, като средният е изграден от гладка мускулна тъкан, която има отношение към съкращението на съдовете и изпомпването на кръвта към по-далечно разположените разклонения. По този начин се осигурява доставката на кислород и хранителни вещества до всички органи и тъкани. Кръвта, която тече по тях е с алено червен цвят.

Капилярите от своя страна могат да варират по гъстота и разпределение. Могат да бъдат под формата на бримки или мрежи, което се в пряка зависимост от интензитета на обменните процеси в тъканите, в които са разположени.

Венозните съдове – вени и венули провеждат кръв от капилярите до сърцето. Кръвта е наситена с въглероден диоксид като отпаден продукт на процесите в клетките. В сравнение с артериите цветът на кръвта във вените е винено червен.

В стената на вените също се разполагат гладкомускулни клетки, но в значително по-малко количество. Измененията на калибъра им става предимно пасивно, под влияние на съкращения от скелетната мускулатура или от остатъчното артериално налягане.

Най-големият артериален съд е аортата, а най-големите венозни – горната и долна празна вена.