Ето какво се случва с душата 40 дни след смъртта

В края на 40-ия ден във временния съд до Възкресението и Страшния съд ще се разбере дали човек отива в Царството Божие или в тъмнината.

Два дни след смъртта душата на починалия се скита, посещавайки местата, които е обичала и посещавала често през живота си. Според вярата и традицията на Църквата душата никога не е сама в смисъл на скитане.

„По Божието провидение, воля и позволение е определено времето на смъртта, когато човек е най-готов да напусне този свят. Господ й дава тези два дни свобода, за да посети всички онези места и онези хора, които е обичала през живота си, въпреки че не може да установи връзка с тях, защото няма тяло. Тази енергия на душата не може да осъществи контакт. Това е пътят на душата след смъртта според православното учение през първите 40 дни“, каза протойерей-ставрофор проф. д-р. Владимир Ступар.

Най-важното е да се молим на третия ден след смъртта, както е казал Свети Макарий Александрийски. В момента на смъртта идва ангел, който взема душата и помага на човека в момента на отделяне на душата от тялото, заедно с ангела пазител. Те са с душата в нейното ново състояние и нови обстоятелства. Тогава душата вижда, че тялото е безжизнено и мъртво, но човекът като личност, уникален и неповторим, все още е „жив“, защото човекът е неунищожим.

„Тогава обикновено вижда близките си, които плачат, а ако е починал в болницата, вижда лекарите, персонала… Душата се освобождава от тежестта на тялото и физиката в първите два дни и става подвижна и способен да се придвижва бързо от едно място на друго“, каза протойерей ставрофор проф. д-р. Владимир Ступар за ТВ Храм.

На третия ден душата се издига на небето, където преминава през небесните сфери и стига до трона на Бог, при Исус Христос, където на 40-ия ден ще се реши дали ще бъде в светлина или тъмнина до Възкресението или Страшният съд. Колкото до самото преживяване, по думите на протойерей-ставрофор Ступар има и още един аспект – т.нар. клинична смърт, т.е. отделяне на душата от тялото, но и връщането й в тялото, което е нещо съвсем различно.

Какво се случва през първите 40 дни

Човешката времева рамка е дадена, но душата има различно усещане за време в зависимост от това как починалият е обогатил душата си – със свети добродетели и свети дарове в прослава на Бога, или душата е била напълно безразлична към отношенията с ближните и Бог. Осветила ли се е душата приживе чрез свети тайнства и молитви или е останала бедна и се е оказала бедна и нещастна.

През тези 40 дни душата е с тези два ангела – ангелът пазител, определен при кръщението, и ангелът, изпратен от Бога да вземе душата. През това време душата се ръководи – показва й се красотата на Небесното царство и Божия престол или се води през места, където се намират души, които не са постигнали своята цел и предназначение, а именно да бъдат в любов и единство с Бога , са отхвърлени в тъмнината, където има плач и скърцане със зъби. Душата вижда и двете и идва пред Христос, който решава къде ще бъде следващата душа.

Професор Ступар говори и за обичаите, ангелите – небесни митничари, които изследват душата, което е трудно да се опише на земен език, особено за преживяването на изкачването на душата пред Божия трон. Той добави, че демоните правят всичко, за да заловят човека и че е божие благословение да не виждаме демони, защото те са толкова грозни и страшни, че бихме се уплашили, ако ги видим.

Демоните живеят на небето и душата, която тогава е с ангелите, е в голяма мъка, защото демоните й се явяват в своята грозота. Казват на грешен човек, който не е водил добродетелен живот: „Ти си един от нас, тръгни с нас, трябва да си с нас“, съобщава Kurir .

През този период душата се проверява и колко важно е това преминаване до Божия трон и тези прегледи и тези митнически процедури – таксите всъщност са опасности, които душата трябва да преодолее, в преносен смисъл, не в пространствен смисъл. Той спомена още, че целта на всички молитви е душата безпрепятствено да дойде пред Господа, който е любов, благ и милостив, но и справедлив.

Демоните имат голямо желание да привлекат колкото се може повече хора в ада, така че в деня на Страшния съд Сатана да може да каже на Христос: „Ако можеш да ги спасиш, спаси и нас.” всички грехове възникват. Демоните не се интересуват от покаянието, те искат спасение, без да променят своето същество и покаяние.

Какво се случва с душата след 40 дни

Ако душата победи изкушението на дявола „Наш си, чакаме те…“, душата, ужасена, идва пред лицето на Бога. Тогава се разкрива дълбоката Божия справедливост. Това означава, че човек трябва да цени земния си живот, защото се готви да се изправи лице в лице пред Бога. Важно е да се покаеш, защото „каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небето, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небето.“ Ако човек заложи живота си, той ще види от друга гледна точка какъв е истинският му живот е като.

На този 40-ти ден ще бъде зачетено и най-малкото добро дело и дело на любов, което сме направили. В онзи ден, в онзи временен съд до Възкресението и Съдния ден, ще се разбере дали човек отива в Божието Царство или в тъмнината. Така нашите съседи могат да направят много за нас през тези 40 дни с молитви и добри дела.

Наблюдения по време на клинична смърт

Господ понякога, според Своето провидение, връща душите, които не са готови за съд, обратно в тялото, защото Той има тази сила. Отец Паисий разказа за една жена, която имала грях и не го изповядала от срам, смятайки, че е достатъчно да се моли само на Богородица. Господ я върнал към живот след три дни и тя веднага се обадила на свещеника и му казала, че няма да живее още дълго и че иска той да я изповяда. След това греховете й бяха простени и тя почина в мир. Господ има дарбата да върне душата в тялото, ако види, че не сме готови за изпитание.