сряда , 29 май 2024

Експерт каза с колко ще се стопят спестяванията ни, ако не влезем в еврозоната през 2025 г

По отношение на инфлацията едва ли ще изпълним изискването, но се разчита и на известен компромис от страна на ЕЦБ и ЕК

Кога ще приемем еврото, какви изисквания трябва България да покрити и има ли вариант незаконните приходи на бизнеса да бъдат легализирани.

На тези и още много други финансови въпроси пред Trafficnews.bg отговори проф. д-р Ваньо Консулов. Той е ръководител на катедра по финанси и счетоводство към Факултета по социални и икономически науки в Пловдивския университет. 

– Проф. Консулов, имаме редовно правителство, което в контекста на горчивия опит, вече разглеждаме като извънредно събитие. С това идват и въпросите на дневен ред, които се нуждаеха от Народно събрание и редовен кабинет. Един от тях е приемането на еврото. Какви са хоризонтите това да се случи и кои са стъпките, които трябва спешно да бъдат предприети?

-За да се отговори на Вашия въпрос е необходимо да се припомнят условията, които българската страна трябва да постигне, за да стане възможно влизането ни в еврозоната. Критериите за членство в еврозоната, дефинирани в Договора от Маастрихт са следните:

Критерий за ценова стабилност. Според него средният темп на инфлация в България следва да не надвишава с повече от 1.5 процентни пункта средния темп на инфлация в трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност;

Бюджетният дефицит да не надвишава 3% от БВП;

Държавният дълг да не надвишава 60% от БВП;

Средният размер на номиналния дългосрочен лихвен процент, измерен чрез доходността на десетгодишните държавни облигации, деноминирани в национална валута, за период от една година преди оценката да не превишава с повече от 2 процентни пункта средната стойност на показателя за трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност;

Участие във Валутно-курсовия механизъм II за период от най-малко две години преди оценката, без обезценяване спрямо централния курс.

От тези 5 условия България досега изпълнява последните четири. През тази година има опасност да не се изпълни и критерия за бюджетния дефицит. Затова управляващите се ориентират към хоризонта 1 януари 2025 година.

– Реалистично ли е да покрием формалните критерии за еврозоната?

-Ако се работи в правилната посока е реалистично. В момента се изготвя бюджета за 2023 г. и министъра на финансите декларира, че в него ще бъде заложен дефицит не повече от 3 на сто.

По отношение на инфлацията едва ли ще изпълним изискването, но се разчита и на известен компромис от страна на ЕЦБ и ЕК. Такъв компромис беше направен към Хърватия, която се присъедини към еврозоната от 1 януари 2023 г.

– Знаете, че има сериозни лобита против еврозоната, събират се подписи. От финансова гледна точка, оправдани ли са опасенията на хората и бизнеса за приемане на еврото?

-Определени среди активно провеждат кампания против въвеждането на еврото като национална валута. Основният им мотив е загубата на национален суверенитет. Нека припомним, че България доброволно се отказа от водене на независима парична политика и от 1 юли 1997 г. сме в условията на валутен борд.

Нещо повече, когато в началото на 2009 г. ЕЦБ ни препоръча да излезем от борда и курса на лева да се определя свободно на валутния пазар, българските власти категорично отказаха с аргумента, че валутния борд е основна макроикономическа котва, която осигурява стабилността на българската икономика. Затова и в момента сме в условията на паричен съвет и фиксиран курс на лева към еврото.

Всяка промяна предизвиква опасения на хората. И затова сега те се използват с политически цели, за да се забави евроинтеграцията на България. Моите опасения са в обратната посока.

При въвеждането на паричния съвет българския лев беше надценен. След 1997 г. инфлацията в България всяка година беше по-висока от инфлацията в еврозоната. Или така надценяването на лева продължава повече от 25 години.

За миналата година инфлацията на България беше близо два пъти по-висока от тази в еврозоната. Сега имаме уникалната възможност да влезем в еврозоната при фиксирания през 1997 г. курс от 1.95583 лева за 1 евро.

Или да извършим обмяната по един силно надценен лев. Опасението ми е, че ако сега пропуснем тази възможност след години ще влезем в еврозоната, но обменния курс ще бъде поне два пъти по-голям.

– Сред основните притеснения са тези за спестяванията на домакинствата, както и за недекларирани приходи от всякакви дейности. Това е още по-голям проблем за бизнеса и особено този в сивия сектор.

Не случайно наскоро в публичното пространство се появи идея за „данъчна амнистия“. Тя беше предложена и от Левон Хампарцумян. Можем ли да разясним точно какво означава това, има ли почва тя у нас и според вас адекватна ли е тази идея?

-Ако не положим усилия да влезем в еврозоната от началото на 2025 г. домакинствата ще загубят поне 50 на сто от спестяванията си в бъдеще, когато това все пак ще се случи. Приемането на еврото е ангажимент фиксиран в Договора за присъединяването на Република България към Европейския съюз.

Въпросът е при какви условия ще стане това. Сега условията са благоприятни за всеки български гражданин и това е големият аргумент. Не може да се вземат решения в зависимост от интересите на сивия сектор от икономиката, който не плаща данъци в бюджета.

Данъчната амнистия е свързана с изгодите на бюджета да обложи недекларирани доходи на граждани и фирми и по този начин да ги узакони.

Положителната страна на амнистията е, че в бюджета ще влезе определена сума пари, която ще се използва за различни бюджетни цели. Ако не се направи амнистия тази сума пари никога няма да влезе в бюджета.

Отрицателната страна на амнистията е, че незаконно придобити пари ще се официализират и техните притежатели могат да ги използват, за да продължат незаконната си дейност. Това не е нова идея. Тя няколко пъти беше подхвърляна в публичното пространство, но не беше реализирана.

Според мен, не бива да се прави, защото ще стимулира сивия сектор, който ще очаква и в бъдеще да има втора амнистия. Все пак нека незаконното да си остане незаконно!

– Какви мерки могат да бъдат взети, така че процесът по превалутиране да бъде не само по-лесен, но и обществено приемлив?

-Мерките, които са предвидени в Националния план за въвеждане на еврото в България са много добре обмислени и ако се спазят превалутирането ще се извърши лесно и няма да има никакви затруднения.

По същия начин, както при деноминацията на лева през 1999 г. нямаше никакви проблеми, така при превалутирането няма да има никакви сътресения.

– Кои са най-важните финансови въпроси, които управляващите трябва да решат в краткосрочен и средносрочен план?

-През последните години се натрупаха множество проблеми, които трябва да намерят решение. Най-важните от тях са:

Реформа в социално-осигурителната система. Дефицитът в социалното осигуряване нараства със застрашителни темпове и през 2021 г. надхвърля 10 млрд. лв. През 2022 г. сумата вероятно е надхвърлила 12 млрд. лв.

Това означава, че от данъци се финансират половината от всички разходи за пенсии и социални помощи. При това темповете на нарастване на дефицита са нарастващи!

Балансираност на бюджета. В периоди на икономическа криза може да се допуска бюджетен дефицит, но в рамките на икономическия цикъл трябва да се търси балансираност.

В противен случай всяко следващо правителство ще реализира по-големи дефицити, за да разполага с повече пари. Това е тенденция в цяла Европа и САЩ, но здравия разум налага в България това да не се допуска. Реформата в социалното осигуряване ще позволи по-лесно постигане бюджетна балансираност.

Повишаване на лихвените проценти. Политиката на ЕЦБ през последните 10 години на нулеви лихвени проценти беше много погрешна. Мотивите бяха да се индуцира допълнителен икономически растеж, но тази политика доведе до големи негативи.

Лихвените проценти по кредитите са реална норма за изисквана ефективност на икономическите проекти. Ниските нива на лихвите позволиха на много предприемачи да реализират нискоефективни проекти, чиито резултати ще понижат нивата на ефективност на цялата икономика. Затова Европейската икономика започна да губи позиции спрямо другите големи икономически световни центрове.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *