„Аз лично бих приветствала Русия да обяви война на България“ и други мозъчни спазми

Докато един питат каква работа имал Гешев да поднася цветя на жертвите на Холокоста, други се питат защо информационните агенции ни осведомяват за случващото се в Беларус, а трети си мечтаят за нападение над България. 

Чудите се какво е общото между тези хора ли (освен очевидната липса на най-горния етаж)? 

Кремълската закваска, ето това е общото. 

Предполагам, че за мнозина самата личност „Гешев“ е източник на смесени чувства, затова ще заменя конкретния пример с „българин, който поднася цветя в Аушвиц в памет на жертвите“. 

В пространството на паралелната реалност – социалните медии – където всеки е експерт по всичко и по-важното: не се свени да дава мнение под различни форми – се случва най-новото падение на българския дух. „Под различни форми“ ще рече, че мнозина се правят на комедианти и се опитват да си пробутват мнението под формата на калпав сарказъм или се правят на ударени и уж само задават едни въпроси, уж невинно и за да разберат, но и за слепите е ясно какво целят. 

Например колегите от Свободна Европа ни информират, че Беларус чества октомврийската революция, въпреки че от трийсетина години не е част от геополитическия труп СССР. Разясняват, че това се случва от деветдесет и пета. Разбираме, че абсурдът да честваш чужда революция се случва от 1995 г., откакто Лукашенко – тогавашният поборник за демокрация, а днес най-обикновен диктатор и домашен любимец на Путин – стъпва на власт. 

Дежурен трол се прави на ударен и пита защо това ни интересува и как случки на стотици километри от нас ни интересуват. 

Така зададен въпросът му изисква от нормалните хора да седнат да му обяснят концепцията на „информационна агенция“ и „международни новини“. 

Съмнявам се да е толкова оригинално тъп. 

По-скоро се опитва да налива масло в огъня на „недейте да гледате в канчето на диктаторите, оставете ги на мира“.

Същата логика, която повелява да се правим, че Русия не е нападнала Украйна и че всичко е добре, ако на нас не ни е зле. Майната ѝ на солидарността. 

Същата логика, която кръстосва тая наша земя и сее отровата: „всичката Мара втасала, та…“ – лепят го това на всичко. Някой направи нещо хубаво, скочат му на ушите, че хаби ресурс напразно.

Някой помогне на животните, почнат да пискат: а пенсионерите? Помогне някой на пенсионерите, скочат, че имало, видите ли, сираци в тая държава, ние за пенсиите сме се били загрижили. Случи се някой да помогне на сираците, наплюят го, че хаби енергия и ресурс, вместо да помага на пенсионерите, дето цял живот работили… и т.н.

Все „нас какво ни интересува?“ се преплита с „всичката Мара втасала, та…“

Като смесиш този натурален непукизъм, апатия и самовглъбено единачество с умишлено разсипаното образование, резултатът е поколение след поколение трапезни революционери и кръчмарски воеводи, които по цял ден решават геополитически проблеми със замах, но не могат дори да пишат правилно и са функционално неграмотни и най-важното: мантрата им за всичко в живота е „не ме занимавай!“ 

Същите често се чудят защо не получават заплати и пенсии като немците. „Чудят“ не е точният глагол, той изисква степен на усилие да се опиташ да разбереш нещо. „Ядосват“ е точният глагол, ядосват се, че не получават немски заплати и пенсии. 

Ето защо и социализмът е толкова тачен от голяма част от населението – една диктатура не изисква нищо от индивида освен да бъде послушен. Важното е, че нищо не зависи от хората. Да, нямат свобода, но на тях не им трябва, защото яденето и пиенето са осигурени и не е нужно да си можещ, а само да си се събудил сутринта – пак ще ти намерят работа и ще ти дадат заплата. Не можеш да взимаш решения, но това е добре, защото нищо не зависи от теб. Прекрасно, нали?

Това им беше дадено на тепсия от големия брат Русия (СССР) и затова любят, тачат и милеят всичко, дадено им от там. Дали ще е соцът по тошово време или ще е путинизмът днес – за тях всичко, дошло от Кремъл, е най-хубаво. До степен да са готови да продадат България за него. И все пак да считат себе си за патриоти. 

Не, не се чудете, че може в една и съща глава две коренно противоположни идеи да съжителстват, без да си пречат. Предателството и патриотизмът за тях е едно и също. Да искат бомби по България за тях е символ на патриотизъм. Също както може да съществува любовта към денацификацията и нацизма едновременно. В един и същи момент да се подиграва на немците, славейки руските победи над тях (каската на снимката е нацистка), а след това да казва, че се възхищава на Хитлер. 

Имат си и защитен механизъм, който им пречи да полудеят от дисонанса. Когато ги срещнеш с истината, мозъкът им превключва в уотабаутизъм режим. Вместо да разберат, че живеят в противоречие, те решават да те питат за нещо трето, като семеен скандал, в който вместо отговор на въпроса, те питат защо преди намсиколкоси години си купил нещо си. 

Например: 

– Кога Зеленски ще иде на фронта?
– Що, да не би Путин да е на фронта?
– Вие ли зареждате скъпите возила на бежанците…

Логика? 

Защо, кому е нужна?

…

Всичко това е набито в главата на българина от времето на руското робство. От умишленото омаловажаване на българските национални герои и празници, заменени със съветски такива. От подмяната на историята ни с фалшиви приказки за „освободители“, без които – видите ли – сме щели да говорим турски днес (500 години не проговорихме турски, ама баш тия последните две години сме щели, нали…). Хората днес тук масово вярват, че ние сме малки и нещастни, неможещи. Че сами няма смисъл да се опитваме нищо, че трябва да се присламчим към някой голям. Че не ставаме…

Затова и никой не се опитва (не ме занимавай! нас какво ни интересува? всичката Мара втасала, та…).

Сега на ред е да ни откажат и от това да гласуваме, че съвсем да изпаднем в кома, та да могат, докато спим, да си ни въртят с г*за нагоре, когато им е удобно. Умело върви и тази кампания. 

Източник: Novini.bg