Колеги в НС вече се шегуват с мен като ме видят ядосана. “Пак ли Възраждане? Абе нали разбираш, че няма смисъл да си хабиш нервите, всичко е театър!”
Не мога! Просто не мога и няма да приема за нормално от най-високата трибуна в моята, в нашата държава, да слушам всеки ден отровните лъжи, пропаганда, расизъм и омраза без значение към кого е.
Срам ме е, че това е част от нашия облик пред света. Срам ме е.
Истината е, че понякога и на мен ми става смешно. Смешно ми е как само чувайки думи като “чужд/чуждестранен/европейски” веднага гласуват “против” без дори да си направят труда да разберат за какво иде реч. Смешно е, като обясняват как трябва да живеем като в Северна Корея, но стриймват през iPhone, активно ползват FB и вероятно пият “чужди” лекарства.
После спира да ми е смешно.
Не ми е смешно, когато се противопоставят на закони като този за домашното насилие, като отговарят на Френското посолство в България, че расистки обиди са “вътрешни работи” на страната ни.
Не ми е смешно. И вероятно никога няма да ми бъде.
Тежко на тези, които са им повярвали. Да си на страната на омразата, защото са ти обещали кифла, ама като пораснеш, е морално човешко падение. А ако не сме човеци, какво сме?
Кремена Кунева,фейсбук