Евгений Кънев: Солидаризирам се с протестите в цялата страна срещу решението на Старозагорския съд

Солидаризирам се с протестите в цялата страна – в понеделник 18.30 – срещу решението на Старозагорския съд.

Защото – разбирам от анализ на специалисти – то е взето абсолютно формално, на база медицинска експертиза, че се отнася за лека телесна повреда, без отношение към начина на нейното причиняване.

За мен стана интересен друг аспект на проблема. Някой беше намерил профила на съдийката в социалните мрежи, която се оказа върла путинистка – от онези, за които Западът носи разложение и само руското християнство ще ни спаси.

Ерго, за запознатите с мирогледа и манталитета на тези хора – това обяснява пълното бездушие към този жесток акт на домашно насилие. Фигурата на Бащицата и онази търпимост към упражняваното насилие в детството – така, да се калява характера: в случая на момчетата – за да станат мъже, а на момичетата – за да не станат лигли.

Защо обаче “разлагащият Запад” няма тази търпимост, поне като културна норма?

Защото и там домашното насилие е било някога масова практика, а в много западни страни е проблем и до днес. Но осъзнат проблем с висока обществена нетърпимост.

От втората половина на миналия век

на Запад съществено се промени икономическата роля на жената – тя “нахлу” в бизнеса и политиката, извоюва обществени позиции и влияние. Това няма много общо със социалистическото икономическо

заробване на жените, когато те се сдобиха с още един сериозен ангажимент, освен семейния.

Та новото материално състояние и обществено влияние на жените нямаше как да не причини преразпределяне на традиционните роли (социални роли, които дадоха живот на “социалния пол”) в семейството, където мъжете се нагърбват с не толкова популярни в миналото семейни роли – това го видях дори в САЩ при сравнението между стари и млади семейства.

( Тук важно отклонение – Естествено, че финансовата свобода води до стремеж към по- голяма лична свобода и до публичните дебати за социалната роля и права на хомосексуалните двойки. Огромната разлика със схващанията у нас е, че хомосексуализмът на Запад не се възприема като болестно, а като естествено състояние на хората, представляващи между 1 и 3% от населението – според различни проучвания. И че тези хора също имат права, които са били табу в миналото. Разбира се, че тези въпроси понякога се преекспонират, вероятно и заради новите икономически възможности на гей лобита да упражняват натиск и да поставят тази тема на обществено внимание.)

Горният пасаж е именно отклонение от основната тема на Истанбулската Конвенция – насилието над жените, но адресира раздутите джендър страхове у нас – едва ли не да се оказва институционално насилие върху децата да си сменят пола.

Та новият обществен престиж и финансови възможности на жените все по-трудно се вписват в старите стереотипи на патриархалното семейство, където мъжката дума се чува, а жените просто изпълняват. Но дори и в младите семейства, където момчетата носят примерите на бащите за порядките в семейството вече не се получава.

Въпросът вече е как се справят мъжете в новата ситуация: едни си търсят тип жена от патриархален тип, която си “знае мястото”; други посрещат предизвикателства на времето и приемат “нестандартни роли”; а трети удрят по масата, насилват и накрая развод или нещо по- лошо.

Смея да твърдя, без да съм психолог, че домашното насилие е именно в третия тип семейства – с мъже , за които новите “нестандартни” роли в семейството са непоносима болка и обида на изконния мачизъм, в който са възпитавани от векове. Именно промяната на тези стереотипи, а не превръщането на мъжете в гейове е целта на Истанбулската конвенция. Подходът – превенция чрез възпитание в първите години от живота (а не фалшивата пропаганда на избор на пол години след раждането, който по никакъв начин не следва от ИК).

Както знаете – този проблем с домашното насилие съществува във всяко модерно общество, но се адресира по-различен начин и време по оста богати- бедни от Запад на Изток, дори от Север на Юг. Ние сме в Югоизточното кюше на Европа, на развития свят и като най- бедни може би затова сме с единия край навън, вкл. извън Истанбулската конвенция.

Това, разбира се, няма да спре икономическото развитие, по- голямата финансова независимост на жените във времето и в крайна сметка семейните сблъсъци в резултат на отказ от разбиране на новите икономически реалности. Нито – за съжаление – разпадането на семейния формат на нашите деди, който и без ИК е в ход: вече половината двойки в България живеят без брак , а с това непрекъснато нараства и броят на децата извън брак.

Просто такива са ефектите на икономическите закони.

Автор: Евгений Кънев

Солидаризирам се с протестите в цялата страна – в понеделник 18.30 – срещу решението на Старозагорския съд. Защото -…

Posted by Evgeni Kanev on Saturday, July 29, 2023