неделя , 14 юли 2024

Аз – в ролята на натрапница или как майка му го тласна към друга жена

Любовта е любов и е за двама. Но когато заживееш с някого, разбираш, че освен с него, вече живееш и с неговите и с твоите близки. Вече няма двама… © iStock.com

Аз – в ролята на натрапница. Трябва да съм била много сляпа от любов, пък и с мъжа ми имаме 17 години разлика, та когато се влюбих, си бях момиченце – на 21 години, и много-много не си давах сметка за някои неща, но като се замисля – още от самото начало е било ясно, че не ме чака нищо добро в тоя дом. Чаровен, забавен, разведен и без деца – такъв беше Стоян, когато го срещнах.

Аз бях завършила гимназия преди малко повече от година и работех в пекарна – продавах закуски, хляб, сладкиши. Стоян дойде първия път случайно, но постепенно започна да идва често. Сприятелихме се и един ден ме покани на среща… Да го кажем – класическа любовна история.

Докато се срещахме от време на време, всичко беше чудесно. Разбирахме се прекрасно, имахме много общи интереси, Стоян беше много сговорчив и проявяваше разбиране към моите проблеми.

Но никога не ме водеше в дома си и не ме запознаваше с близките си. Докато не решихме да заживеем заедно. Всъщност Стоян ми направи и предложение за брак, но не бяхме определили дата за сватба, просто решихме да заживеем заедно. У тях. Но за моя изненада, това включваше и майка му, която беше тогава на 78 години.

Помня, че когато се запознавах с нея, ѝ занесох цвете в саксия и други подаръци, които тя остави настрани, без да погледне и дори не благодари. Всъщност дори не отдели време, за да се опознаем, да поговорим. Синът ѝ довел някаква жена или, да си го кажем направо, натрапница.

Като заживяхме заедно, майка му не ми даваше нищо да пипна в къщата им. Ако преместех мястото на нещо, за да подредя и моите неща, тя веднага връщаше нещата постарому. Бях купила едни възглавнички за столовете в кухнята – всъщност ги избрахме заедно със Стоян. Но щом ги сложих на столовете, още на другия ден тя постели отгоре им някакви губерчета.

И все така… И най-вече, непрекъснато разправяше на Стоян, че няма нужда да прави сватба и да се жени за мен. Била съм проста, била съм от бедно семейство, родителите ми били разведени и т. н. И Стоян я слушаше за всичко. По-скоро за нищо не смееше да й се противопостави открито. Дори и за сватбата.

Лъжа след лъжа. Зад гърба на майка си, Стоян други ги редеше: казваше, че ще търсим жилище да се изнесем под наем, че ме разбира, но не може да се кара с майка си и т. н. И действително, редовно преглеждахме обявите за жилища под наем, но Стоян все нещо не им харесваше – било локацията, било изложението, било цената… Тогава изобщо не си давах сметка, че на него у дома при мама, която му прислужваше за всичко, си му беше не само най-евтино, но и най-добре.

На път бях да се махна от този дом, когато установих, че съм бременна. Отново повдигнах въпроса за преместването и Стоян отново ми обеща, че ще търсим жилище.

Но така и си останахме у дома при жената, която не ме искаше за снаха.

Майка, но не и съпруга! Когато се роди Даниела, се съсредоточих в грижите за нея. Дразнеха ме все повече неща у дома, но така или иначе, сега основно се занимавах с детето. А Стоян, явно започна да се чувства пренебрегнат, защото отделях по-малко внимание на него, тъй като съвсем сама се грижех за бебето. Майка му, разбира се, не ми помагаше. Тъй като не бяхме женени със сина ѝ, тя дори си позволи да нарече един път детето ми „копеле“ – не в присъствието на Стоян, разбира се…

А „щастливият татко“ хич не се чувстваше щастлив. Изнервяше се, че детето реве, оплакваше се, че не може да се наспи, заради нощните хранения и плач… И, все по-често си намираше поводи да закъснява вечер след работа.

Един ден, той тъкмо се прибра и аз го помолих да погледа малката, за да отида до магазина, когато майка му го придърпа да му каже нещо. След малко Стоян заяви, че излиза, защото трябвало да ходи да помогне спешно нещо на близка на братовчедка му! И излезе, въпреки протестите ми.

А то се оказа , съвсем различна! Няколко месеца след това разбрах, че Стоян се вижда с друга жена. Нея майка му я беше харесала – онази, близката на братовчедката… Същата понастоящем е съпруга на Стоян. А аз и дъщеря ми си заминахме да живеем в родния ми град – при моите близки.

Сега съм далеч по-щастлива, защото около мен са хора, които ме подкрепят и обичат. Но все още ме боли от лошото отношение на майката на Стоян и най-вече от неговото предателство. Да, знам, той не си заслужава да ми е мъчно за него. Но мен все си ме боли от време на време, най-вече заради неправдата.

източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *