7 емоции, които най-често потискаме: Влияят негативно на здравето, психиката и тялото – много от тях идват от детството

Вижте кои 7 емоции най-често потискаме – гневът може да доведе до безпокойство, депресия, страхът уврежда бъбреците ни!

Това са седемте най-често срещани емоции, които много от нас потискат. Имайте предвид, че тези емоции са източникът на повечето от нашите вътрешни борби, неподходящо поведение и недоволство, пише Snežana Nena Bujošević .

Потиснатият гняв засяга всички нас

 Всякакъв вид негативно отношение към нас (подигравки, тормоз, отхвърляне и т.н.) в детството или отказ от основни човешки нужди може да доведе до потиснат гняв. И тази тиранична част от нас може да ни повлияе толкова много, че да се възмущаваме буквално от всичко и всеки. Потиснатият гняв може да доведе до безпокойство, депресия и хронична болка.

Потисната мъка

Когато не се изправим напълно пред загубата, тази емоция се превръща в наше мълчаливо бреме за цял живот. Наред с потискането на тъгата , ние потискаме и истинската си радост . Плачът, който не води до катарзис, обикновено е форма на его драма, а не изцеление. Ако умът ни продължава да се връща към образи от миналото (на човек, място или събитие), това е знак, че държим на нещо, което изисква нашето внимание и по-дълбоко разбиране на това събитие.

Потиснати срам и вина

Срамът и вината изглежда са основният начин на действие на нашата култура; това се отразява в начина, по който се държим като родители и как отглеждаме потомството си. Освен това е в основата на много религии. Срамът и вината са мощни инструменти за манипулация, за да ни накарат да правим това, което някой друг иска от нас . За мнозина тези емоции са толкова вкоренени в начина, по който общуват, че често дори не знаят как да общуват, без подсъзнателно да ги предават. На лично ниво избягването да се сблъскваме със срама и вината силно възпрепятства нашето психологическо развитие.

Потисната омраза

От ранна възраст ни учат, че не е приемливо да мразим. Това кара ли чувството на омраза да изчезне? Не. Само ни кара да го избутаме в несъзнаваното си. Други хора не се съсредоточават върху думите ни до степен, в която разпознават и поглъщат чувствата ни. Дори когато казваме „Обичам те “, тези думи могат да бъдат маска за скрита омраза. Запомнете, каквато и емоция да потискате, тя става възможно най-силна във вас и се проектира върху другите.

Потиснат страх 

Когато сме изложени на нормални дози страх, реакцията „бий се или бягай“ естествено възниква в нас. Обратно, потиснатият страх напълно ни обездвижва. Този страх прави нашия свят малък и ограничава възможностите на нашето възприятие. Освен това хронично държи телата ни в страх и уврежда бъбреците ни.

Потиснато желание 

Сила, богатство, статус, секс и контрол доминират в нашата низша душа. Много от нас, в опитите си да бъдат „духовни“, потискат тези желания. Често срещан капан е да вярваме, че сме „по-добри“ от другите, като се идентифицираме като „духовни“. И правейки това, ние неизбежно потискаме основните си желания. Когато отричаме съществуването на нашите желания, това кара потиснатата ни завист да става по-силна.

Потисната завист 

Доминиращата ценност в нашето общество е успехът и фактът колко много сме постигнали в живота. Сравненията и личните постижения засилват чувството ни за конкуренция. Подсъзнателните послания на съзнанието на „успешния“ човек са: „Аз съм по-добър от теб“, „Хвани ме, ако можеш“, „Никога няма да си толкова добър, колкото мен.“ Или „Аз съм победителят (което означава, че ти си губещият)“. Социалните мрежи вкарват хората в депресия именно защото открито носят тези послания. Скритото послание зад много публикации в социалните мрежи е „Виж колко съм страхотен“ и „Виж какво имам, което ти нямаш“. Тази форма на фина закачка, ако не сме наясно с това, ни кара да завиждаме на някого за неща, които може да не искаме. Потиснатата завист води до депресия и безпокойство („Трябва да го имам или иначе…!“).