Покъртителната изповед на една баба: „Стара съм, но нямам деца зад гърба си“, тъжна е, защото остарява сама!

Една баба разказа за живота си и колко е тъжно, когато остарееш и нямаш децата си зад гърба си.

Тази история ще разтърси и тези с най-коравите сърца, пише Index.hr.

– Пиша ви тъжна и съсипана, заради никога несъжаленото ми желание да имам дете. Но аз го нямам. Чаках твърде дълго – с тези думи започна разказа си една дама на възраст, когато раждането вече не е опция, една дама, която през половината от живота си е знаела, че никога няма да има дете, а през другата половина е съжалявала. И затова той има какво да каже на нашите читатели:

„Мили мои момичета – не си позволявайте и вие да закъснявате. Днес поне имате толкова много възможности да родите дете, вашето дете, дете, което ще обичате повече от всичко на този свят и дете, което, когато остареете, ще може да бъде близо до вас.

Моята история започна отдавна, на прага съм на 65. Живея сама с двете си кучета. Някога мечтата ми през целия живот беше да живея като независима жена, която по това време беше една от малкото, които се осмелиха да живеят живота на момиче без задръжки, чието единствено желание беше да има някаква кариера, да пътува по света, да забавлявай се. Да живея пълноценно без никакви вериги, които да ме ограничават и държат на място. Но ако имах знанията, които имам днес на тази възраст, отдавна щях да съм променил мечтите си в живота. Защото човек се учи, докато е жив, а е известно, че старостта е малко по-опитна от младостта.

Пиша ви това егоистично и уплашено със счупен крак и никой наоколо, който да ми помогне. Защото бях егоист. Защото винаги съм смятал, че нямам нужда от деца – защо трябва да се боря с деца, когато мога да живея живот, изпълнен с приятели, и да получа специална любов от домашните си любимци. Но всичко е хубаво, докато можеш, а когато не можеш, когато приятелите ти се местят по света – всеки отива при своите, когато роднините ти са дори по-големи от теб, когато няма кой да ти помогне. Няма кой да се погрижи за теб и тези две рошави топки любов, които просто не могат да живеят сами. А с 65-годишна баба и счупен крак едва ли някой може да се радва.
И така, слушайте ме, момичета от моята младост. Преди да е станало късно, родете дете – не мислете, че е егоистично, а родете дете, за да имате едно под ръка. И не ме разбирайте погрешно. Не става въпрос само за любов – детето е логично продължение на нашия живот и връзка, без която няма бъдещи поколения и безгрижни старини.

Сега, настрана от причините, поради които хората имат деца, встрани от брака и партньорските отношения – встрани от всичко това – не чакайте идеалния момент или идеалния партньор – защото знаете какво казват – който избира твърде много, губи всичко.
Не избрах, меко казано – прецаках се. Освен това имах перфектен брак, перфектна любов, работа, приятели, пътувания и спомени, отношението си, гордостта си, себе си и младостта си. И когато младостта започна да бледнее, когато дългогодишната ми любов осъзна, че все още ни липсва онази необходима подправка в живота ни, онзи залог за по-щастливата ни старост – тялото ми вече не беше готово за такова нещо. И тогава съпругът си отиде първи, приятели се ожениха и намериха нова мотивация за живота си и малко по малко аз останах сама.

Моите кучета и всичките ми четириноги любимци, които съм имал през целия си живот – всички те бяха в състояние да заменят любовта, която ми липсваше, но – мили мои момичета – когато баба си счупи крака, вашето куче няма да бъде един, който да ви сготви обяда, да ви изпере, да добави чай и да ви заведе на лекар. Кучето все още ще ви гледа с обожание, ще се успокоите, но кучето, знаете, има нужда от вас, а вие се нуждаете от някой, който сега ще се грижи и за вас, и за кучетата.

Може би сега, като съм толкова стар и нямам опит с деца, ще прозвуча твърде егоистично, но когато остарееш, едва тогава разбираш напълно колко много ти трябва, за да имаш детето си. Кой ще се грижи най-добре за теб, когато остарееш, ако не някой твой и някой все още млад, енергичен и достатъчно силен, за да бъде наистина до теб. Знам, има всякакви истории и съдби и знам, повярвайте ми, знам, че най-много се обвинявам – не ме съжалявайте, не искам нищо от това, само тези момичета, които са все още си гонят кариерите и вярват на медиите, че е най-добре да се роди възможно най-късно – каквото поне един от тях ме слуша, преди да е станало твърде късно.
Спомнете си старата дама със счупен крак и две стари кучета, жадни за разходка – и затова, ако е възможно, не се оставяйте да ви прецакат така.“