Топ новини
Падането от високо-политическа болест…
Падането от високо-политическа болест…
Вече избягвам да проповядвам морал, още повече на политиците. Но, за избирателите, каквито ще сме съвсем скоро е важно да знаем от каква болест страдат те и да изберем неподатливите…
Височинната болест (хипоксия) е познато на медицината заболяване, което е комплекс от синдроми, които се развиват при бързо изкачване на голяма надморската височина, при което, поради ниското атмосферно налягане и парциалното налягане на кислорода във вдишвания въздух, при нетренирания и неаклиматизиран организъм настъпва недостиг на кислород в клетките на тялото.
Но, сега ще погледнем към нейния политически аналог, защото почти всичките ни политици са тежко поразени от нея.
В повечето случаи политикът – пациент има добро обществено положение и необходимото образование. Започнал е често от дъното и е един „selfmade man” (личност постигнала всичко със собствени сили). Родителите му доста често са били незаможни, или работници и той сам с труд е постигнал високото си положение. Много честолюбив и изпълнен с надеждата, че ще се издигне още по-високо, тъй като за кратко е изкачил 2 000 м, но вижда пред себе си върховете, стигащи и до над 8 000 м. Намира се на онова място, от където започва изкачването на тези върхове и за това забравя напълно, че вече е изкачил 2 000 м. но се заема веднага с покоряването на по-високите върхове.
Без да съзнава, че вече е твърде изтощен и не е в състояние да продължи нататък. Това несъобразяване е причина за възникване на симптомите на височинната политическа болест в него.
Контрастът е между него самия, вече като официално лице – депутат, или висш чиновник, облечен в скъп костюм и возен от служебна кола и селските момчета, с които някога са ритали топка и газели из барите около родното село, които отбелязват, че не се появява често там, което подсказва, че той въобще не мисли вече за това, от къде произхожда. Точно обратното – мисли единствено за бъдещата си политическа кариера. Той не се съобразява с това, колко вече е постигнал с оглед на произхода си и с това, че съществуват естествени граници, наложени от средата и произхода му.
Но, нашият човек бърза. ТОЙ вече кара влака и останалите трябва да се съобразяват с него. С пълна пара се втурва към тъмния тунел на политическото си бъдеще, без да се съобразява с дългата опашка от вагони, които не са излезли още от завоя. И естествено дерайлира. Ето това е нещото, което винаги забравят. Че съзнанието им е само една повърхност, но зад тях е фактически дългата опашка от колебания и слабости, от комплекси, предразсъдъци и наследена обремененост и че си правят сметки без тях.
Неизменно вярват, че биха могли да вървят право напред, въпреки сериозните си недостатъци и често излизат от релсите, преди да са постигнали целта си, защото не вземат пред вид „опашката”, която влачат след себе си. Мнозина от тях страдат от малоценността на вътрешната си среда, и тази малоценност се проектира в тях и те дълбоко я мразят. Не притежаващи истински достойнства, те го съзнават и това е проблемът им зад цялото им лъскаво лустро.
Та още за политиците ни. Някои хора не могат да бъдат възпрени да вършат глупости. Трябва да им се признае правото на известна свобода. Не можем да отклоняваме хората от съдбата им, както и в медицината не може да бъде излекуван някой, ако природата е предопределила той да умре. Някои хора не могат да бъдат възпрени да вършат ужасни глупости, защото това просто им е присъщо. Ако им се отнеме това, просто не им остава друго. Ако някой, след като е чул нещо, което може да го промени вътрешно, продължи без да му обръща внимание, не можем да го насилим.
Древната китайска Книга на мъдростта сочи: „Учителят казва само веднъж”. Той не тича след никого. От това няма полза. Онези които трябва да чуят, ще разберат. А другите, които не могат да разберат, няма да чуят.
Алпинистите, които покоряват големи височини имат нужда от кислород. И политикът има нужда от такъв и той се нарича компетентност и морал. Също и идеология, в чиято справедливост е убеден. Хората, обитаващи високопланинските райони имат добре развити компенсаторни механизми и физиологични особености, които не се срещат при другите. Знайно е, че планинецът е суров и твърд човек, защото живота в планината и покоряването на нейните върхове го е направил такъв.
И в политиката са необходими такива калени и безкомпромисни хора, доказали се в политически битки и в постигането на високи и благородни цели.
А за тези, които търсят лекото и доходното, силно препоръчително е слизането на по-ниско, преди настъпването на комата. Лечението на височинната болест, както и на политическата такава, включва задължително слизане на по-ниска височина.
През 2001 г., в първия работен ден на 39-ия парламент, НДСВ раздаде на всички депутати „Приказка за стълбата“, която имаха наглостта да рецитират при заклеването си и което трябваше да им напомня да не се самозабравят. През 2006 г, тогава столичният кмет Бойко Борисов предлага до служебния вход на парламента да се построи паметник по „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски. Идеята трябваше да се гласува от общинския съвет. Но си остана само демагогия. Болшинството от политиците ни напълно се вместват в образа на героя от сатирата му. Привидно, изкачвайки се по тази символична стълба, всъщност пропадат стремглаво към пропастта.
Заслепени от облагите на властта, голяма част от тях стават предатели на избирателите си и на идеалите, в които се кълнат. Стават символ на ренегата, изменника и предателя. Също и на хора, които се саморазрушават и обезличават в името на политическите си заблуди, че работят за благота на народа си, а се превръщат в егоисти и егоцентрици, мислещи само за собствения си интерес. Отказващи се от всичко свое и вместо изкачващи се нагоре към висините на добруването на обществото, се сриват в загубената си човешка идентичност.
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
