неделя , 26 май 2024

Нутриционистът Панко Станчев: Тест на микробиома показва предразположеност към диабет, рак, автоимунни болести и др.(ВИДЕО)

Не е необходимо да блъскаме във фитнеса. Важно е физическата активност да е всеки ден. По-здравословно е да хапваме и т.нар. вредни храни. Фаст фууд съдържа пристрастяващи съставки.

Панко Станчев е хранителен специалист и фармацевтичен учен. Бакалавърската си степен получава в University of Greenwich със специалност Фармацевтични науки, а магистърската му е от  King’s College London със специалност Фармацевтична медицина и развитие на лекарствената дейност.

Той има опит в изготвяне на индивидуални хранителни планове съобразени със спецификите на личния ни микробиом.

С Панко Станчев разяснихме какво се крие зад модната професия нутриционист и как изследването на микробиома ни може да помогне за предотвратяването на редица болести, пише blitz.

От 1,20 до 7 минута нутриционистът изяснява връзката между медицината, фармацията, храненето, тренировките и подобряването начина на живот.

Нутриционизмът се занимава с психология на храненето, социология на храненето, икономика на храненето, химия на храните, физиология и биохимия на храненето, технология на храненето, хигиена на храненето.

Блъскането във фитнеса не е задължително, всеки трябва да избере онзи вид физическа активност, който му е приятен и отговоря на натюрела му.  Важното е да се върши всеки ден.

Същото важи и за хранителния план. Диетата невинаги се свързва с програма за редуциране на теглото. Тя е това, с което се храним, а не рестрикции до живот.

От 7,30 до 10 минута Хипократ още е казал „Храната е твоето лекарство“,  ами ако организмът има влечение към сланина и захар, да речем. Всичко е в баланса!, отговаря Панко Станчев В дългосрочен план по-здравословно е в хранителния ни режим да се включат и т.нар. „вредни храни“.

Средиземноморската диета е оптимален подход, доказан във времето, защото се уповава на баланса – включва риба, меса, зеленчуци, плодове… Но тя не е оптимална за всеки човек на базата на българската генетика.

От 10 до 20 минута: Необходими ли са предварителни генетичните и микробиомни тестове при създаване на хранителен режим.  Не, но те показват наследствената предразположеност към определен вид хранителен план.

Човешкото тяло е дом на огромна и разнообразна общност от микроорганизми, състояща се от бактерии, гъби и вируси. В организма те са повече от клетките. Сборът от всички тях се нарича ​​микробиота, а съвкупността от генетичната информация на тези микроорганизми се нарича микробиом.

Труден въпрос е дали микробите в червата контролират мозъка или е обратното, но благодарение на конкретни батерии човекът синтезира определени аминокиселини.

Все повече специалисти използват микробиомни анализи за идентифициране на огромен спектър болести, вкл. автоимунни, невродегенеративни, кожни, психически и аутизъм.

Микроорганизмите се използват като биомаркер за диабет тип 1 при съвсем малки дечица.  Добре е изследването да се направи след 3-годишна възраст при малчуганите.

Чрез правилен хранителен прием може да се ограничи развитието на дадено заболяване. Но тестът не е панацея, защото нашият микробиом през годините се развива. 

От 21 до минута 22,40: хранителните добавки полезни за здравето или начин за забогатяване на фармацевтичните компании?

Добре е да се приемат добавки само, за да се запълнят определени липси в организма.

От 22,50 до 25 минута: Микробиомът ли определя дали човек ще бъде слаб или дебел.  Микробиомът индентифицира калорийните нужди и дали теглото ни е оптимално.  Много хора наблягат на рестриктивна диета за намаляване на килограмите. А това не е необходимо. Достатъчно  е да се нормализират групи бактерии и тогава човек без да спазва диети постига оптимално индивидуално тегло в дългосрочен план.

Понякога на моите пациенти им давам да ядат повече и те се чудят, че отслабват! Просто, защото организмът се захранва с правилната храна и метаболизмът се засилва.

От 25,20 до 29 минута. Трябва да се върнем към изконния си национален начин на хранене без привнесените от Запад индустриализирани пакетирани храни и т.нар. „фаст фууд“.  Някои от тях нарочно прилагат пристрастяващи съставки, не съдържат фибри и пребиотици и това кара човешкият организъм да иска повече от този тип високопреработени храни.

В момента има свръхразнообразие, както и свръхинформация. Трудността е да изберем правилната за нас храна.

От 29 до края на разговора. Съществува ли стандартна диета за българина като генотип. Такъв хранителен режим няма, макар да сме привързани към балканската кухня, в която се използва повече месо. Важното е да се храним бавно, внимателно, с отношение към храната.  И да се радваме на живота, завърши Панко Станчев, нутриционист и хранителен специалист.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *