Моят татко плаче, моята майка също,а доктора казва „Бегайте оттук“

Уважаеми господин министър на Здравеопазването, Пише ти едно малко, 12 годишно момиченце.. Може би имате много работа, но имам нужда от помощ..Мама много плаче, всички близки също.. Татко си отиде..Като светулките през лятото.. Разболя се, с мама му давахме много обич и супа..В петък моят татко не можеше да диша, викнахме пак линейка.. И цял ден чакахме с мама да се обади къде е.. Много исках да отидем с него, но доктора каза „Бегайте оттук“ Плакахме много.. Вечерта линейката го докара пак-гол, с много маркучи, тъжен..

Моят татко умираше.. В очите му имаше сълзички, а е голям човек.. Нали само децата плачат?Лекарите го оставиха на леглото..Мама каза „Моля ви, защо е тук, а не в болница, ние какво ще правим?“И тогава, господин министър, стана много страшно.. Моят татко плаче, моята майка също.. А лекарите викнаха полиция..Защо? Аз молих само да излекуват татко.. Защо полицаите дойдоха? Аз съм едно дете, едно малко дете, с много страх.. Нали за лошите е чичко полицай.. Беше много страшно.. Лекарите обиждаха мама много, полицаите ни гледаха тъжно Моят татко умря.. Тъжен, гол, като малко кученце..

В моята любима стаяМоля, кажете ми, господин Министър, защо болницата го изгони, защо лекарите, които дойдоха с бърза помощ бяха зли? Защо нямаше добрина? На Коледа аз съм сираче.. На всяка Коледа ще съм.. И се моля мама да не се разболее.. Помогнете ми, г-н Министър.. Кажете ми защо татко умря така? А аз обещавам да не плача много и да вярвам в доброто..

С уважение, Валерия