Могат ли клюките да навредят? Как да се защитим от тях!

Понякога обичаме да клюкарстваме за другите. Каква е вредата да направите няколко злобни забележки по адрес на общ приятел или познат? Това е толкова често срещан човешки порок, слабост. И че понякога разтягаме нещо малко, оцветяваме го и какво от това? Също човешко нещо, така че няма проблем… Сигурен ли си?

Понякога е хубаво да подправите скучния живот, ден или среща с клюки за съседите, защото по този начин можете да подобрите и настроението си. И това, че понякога нещата излизат извън контрол, че казваме твърде много, че изкривяваме всичко, че всъщност напълно пропускаме фактите – че просто лъжем за ефект, това лошо ли е?

Ако говорим лошо за някого, обикновено не поемаме отговорност за думите си, защото човекът, за когото се говори, дори не знае за това. Така че наистина можем да си говорим зад гърба му каквото ни хрумне. Ако клюките се отнасят само до външния му вид или начина, по който се облича или държи, това е половин беда, въпреки че определено не е приятно. Когато обаче те засягат нечий живот и важни житейски избори, това е съвсем друго нещо.

Клюката, според речника на PWN, е „непроверено или невярно съобщение, повтаряно от уста на уста, най-често накърняващо нечие мнение“. Послание, което понякога може да живее свой собствен живот, предавано и нататък с ефект на снежна топка, постепенно нарастващо, може не само да нарани и унищожи, но дори да доведе до трагедия.

Кой клюкарства?

Според психолозите клюките са доста разпространени, защото подобно на оплакването поддържат разговора. В същото време това е увлекателна тема, но безопасна за говорещите; такъв, който не ни засяга пряко и не изисква отваряне към другите. Самият слух има дълга традиция – някои от първите слухове могат да бъдат открити върху египетски папируси и древни графити по стените на Помпей, а едно средновековно пиршество във Франция не можело да мине без т.нар. „четиринадесети“, човек, който професионално се занимава да забавлява гостите с клюки. Днес, в ерата на интернет, клюките се превърнаха в маркетингов инструмент, създават се цели портали за клюки, а социалните медии дават на клюките безпрецедентен обхват.

– Ние обаче се различаваме по нивото на вирулентност на клюките, дали обмисляме последствията, като ги разпространяваме по-нататък и колко добавяме към тях от себе си, за да заинтересуваме събеседника – смята д-р Беата Раджба, психолог от Долносилезийския университет . – Слуховете растат като снежна топка, стават все по-драматични с всяка история. Също така обичаме да чуваме клюки повече, отколкото сме готови да признаем. Клюките са лесен начин да поддържате разговора, да поддържате интереса на хората един към друг, да общувате за известно време и да бъдете център на вниманието. Лесно е да се забрави, че това е за сметка на някой, който в момента, а често и по-късно, не може да се защити.

Някои от нас също имат склонност да бъдат драматични, тогава разказването на клюки е свързано със силно вълнение, което е резултат не само от това, че сме център на внимание, но и от това, че се чувстваме по някакъв начин превъзходни. На фона на чуждо нещастие, глупост или поведение, смятано за нередно или странно, можем да се почувстваме по-морални от човека, когото клюкарстваме, по-умни, по-предвидливи, психически по-здрави, харесвани и т.н.

Каква е силата на клюките?

Би било добре, ако подценяваме клюките, но често е трудно да запазим такава дистанция от думите, които ни нараняват, съдят и нараняват. Слуховете са краткотрайни, бързо престават да бъдат вълнуваща новост и се заменят с други, по-свежи. За съжаление те оставят следа, защото по тях хората си изграждат мнение за даден човек, което може да бъде много вредно. Слуховете, за съжаление, също са по-вълнуващи от реалността.

– Слухът, предаван от уста на уста, често придобива чудовищни ​​размери и може да преследва човека, който е неговият герой – казва психологът. – Тийнейджърите са особено уязвима, рискова група, за която е изключително важна оценката на средата и приемането от групата на връстниците. На всеки няколко години медиите разпространяват информация за това как слуховете са довели тийнейджър до самоубийство, но е безопасно да се предположи, че те са допринесли за повечето от 1,5-2 хиляди опити за самоубийство на деца и тийнейджъри, които се случват в Полша всяка година.

Тийнейджърството е моментът, в който човек се нуждае почти като въздух от приемането на връстниците, приемането в групата. Освен това е възраст на много силни емоции и нестабилно самочувствие. Ако през това време, в резултат на клюки, тийнейджърът бъде отхвърлен, осъден, подиграван от околната среда, неговото самочувствие намалява, което може да доведе до отдръпване, прекратяване на опитите за социално общуване, бягство в зависимости и дори отнемане на собственото живот.

Тъй като клюките засягат почти всеки в даден момент от живота му и обикновено повече от веднъж, възрастните хора вече са преживели това и знаят, че ако са оцелели тогава, ще оцелеят и сега. Те са наясно, че светът не свършва и че днес средата клюкарства за тях, а утре за някой друг. Оттук обикновено и по-голямото им разстояние до клюките.

Как да се борим с клюките?

Ако знаем кой разпространява клюката, можем да потърсим конфронтация, да говорим с този човек насаме или в присъствието на ръководител – на работа, или на училищен съветник или учител – в училище. Слуховете дори са основание за започване на гражданско производство. За съжаление, ако клюката се отрече и нямаме солидни доказателства или свидетели, готови да посочат виновника, ние сме на загуба. Така можем да се изложим на допълнителен стрес и наранявания. Въпреки това, ако планирате конфронтация с клюкаря, важно е да съберете възможно най-много информация за това какво е казал, къде, кога и на кого. Ще му бъде по-трудно да го отрече, когато разполагаме с твърди факти.

Също така трябва да сте наясно, че по-голямата част от клюките са клевети, така че макар и не всички да отиват в съда, те отговарят на условията за това. Клеветата може да причини финансови щети, например поради загуба на професионална репутация. Може да е и невярна информация, дори и под формата на подозрение, накърняваща доброто име на оклеветения човек в очите на другите. Повечето клюки са непроверена, измислена или преувеличена информация, така че трябва да сме наясно, че ако клюкарстваме, рискуваме да бъдем обвинени в клевета.

Как да се защитим психически от токсичните клюки?

– Ако успеете, по-добре не слушайте клюки за себе си – съветва специалистът. – За нас също е по-добре никога да не разберем какво говорят за нас, защото по принцип няма начин да се изясни вече казаното. Всеки от нас понякога става жертва на клюки, особено когато е необичайно, изпъква в околната среда. Може да се каже, че клюките са ДДС върху уникалността или популярността. Това добре го разбират известните личности, които създават имиджа си в медиите на принципа „не е важно какво говорят, важното е да го кажат“. Ако нашият гняв, скръб, чувство за нараняване или страх са много силни, струва си да напишем писмо до клюкаря. Дори не е нужно да го изпращаме, важното е да ни носи облекчение, защото ще изразим емоциите си.

Често срещан източник на страдание за човека, който е станал жертва на клюки, също е да се чуди отново и отново как е могъл да избегне цялата ситуация. Може би е казала на някого поверително? Може би тя се е държала по начин, който е породил слухове? Подобно мислене обаче няма смисъл, защото не можем да променим миналото, а отговорността и вината за клюките винаги е на клюкаря, а не на клюкаря. Така че нека направим нещо друго, което ще ни откъсне от цялата неприятна ситуация, която така или иначе ще се разреши от самосебе си – всеки слух в крайна сметка отшумява, дори и в ерата на интернет.

____________________

Явно повечето от нас клюкарстваме, защото намираме някакво удовлетворение в това, извличаме удовлетворение, че някой се е провалил, в някакво отношение е по-лош от нас, а в същото време, предоставяйки някаква разкрасена или напълно невярна информация, искаме да спечелим благоволението и вниманието на слушателите. Жените клюкарстват, но противно на външния вид, мъжете клюкарстват в същата степен (а може би дори повече?). Най-отвратителното в клюките е, че тази невярна информация се предава от уста на уста зад гърба на предисторията. Ето защо, въпреки че те често нараняват и нараняват, най-добре е изобщо да не се тревожите за тях и да помните, че те са създадени от хора, които са недоброжелателни, дребнави, тесногръди, ревниви, недооценени, понякога подли и дори страхливи, ако не ни кажат всичко това направо в очите и прибегнат до такива методи. 

Възрастните се справят по-добре с клюките, въпреки че всеки е засегнат от неистината, разпространявана за тях, която е трудна за борба или изправяне; за които понякога дори не сме наясно, защото обикновено сме последните, които разбират какво говорят клюките за нас. Клеветите обаче често могат да развалят парче живот, да опънат здраве и нерви, защото когато разберем за тях, ни обзема ако не тъга и чувство за несправедливост, то поне безсилие и гняв. Младите се справят с тях още по-зле, защото са по-малко издръжливи, неопитни и по-чувствителни. Клюките са отвратителни като дъвката, която стъпваш на улицата и е трудно да слезеш от обувката си с дни. Въпреки това, нека се опитаме да оставим клюките покрай ушите си и ако успеем – да им се смеем. Нека не доставяме удовлетворение на клюките и да се отнасяме към тези истории против техните намерения, като отличие. Защото, както правилно казва психологът, този, който понякога става жертва на клюки, обикновено е необикновен, изпъква в средата. Така че нека платим този изключителен данък с усмивка.