Много е тъжно. Пак е война. Пак жертвите ще са невинни… Лее се кръв заради власт и пари

Тъжен ден е днес. Някак схлупен и напрегнат. Сирени, бягащи хора, ракетни удари, горящи летища, паника, неизвестност за бъдещето. На един хвърлей разстояние от България. В Европа в 21 в. Повечето като че ли смятахме, че тази война ще се размине. Че става въпрос само за дрънкане на оръжия, размяна на реплики и игра на нерви между Владимир Путин и Запада. Но не. Европа бе запалена днес на 24.02.2022 г. и някак положението взе да става сериозно.

Дори перспективата тази война да продължи просто няколко дни, както смятат някои, не е добра. От историята познаваме не един пример на конфликти, приключили за кратко – там обикновено едната страна, огромна военна сила, смазва другата и нещата приключват. Дали обаче сега ще е така? Вятърът май не духа в тази посока. Има твърде много замесени в темата Украйна – една държава, между другото, твърде богата на всякакви ресурси, че да стои необезпокоявана и извън полезрението на големите сили.

Аз не се наемам да коментирам кой е виновен за случващото се там – това е една много сложна геополитическа игра, която ние простосмъртните не познаваме в цялост. Да, Путин днес е клеймен като агресор, но не е и като САЩ да не опасаха цялата европейска граница на Русия с военни бази през последните години. Това е сблъсък на едно по-високо ниво, но трагедията е, че жертвите на този сблъсък се дават от най-ниските нива.

Плашещо е. Войната за пореден път ще заличи всякаква човечност, превръщайки хората в зверове, които отнемат живота на други хора. За пореден път заради ненаучените уроци от историята ще гледаме страданието, мъката и сълзите от погубените невинни животи.  И то заради интереси, ламтеж за власт и пари…може и просто заради лудостта на някой държавен ръководител.

От сутринта се питам… Ще гледаме ли ридаещи жени и деца? Ще видим ли как вадят телцата на мъртви деца изпод руините на срутени сгради? Ще виждаме ли ранени и осакатени войници? Ще излезе ли тази война от границите на Украйна?

Настръхвам, само като чета новините за украинците, които питат по социалните мрежи дали могат да дойдат в България без паспорт и дали ще могат да си намерят подслон? Идва ми да извикам на президента на Украйна: „Предавайте се! Това ви е единственият изход! Всичко друго ще доведе до реки от кръв – кръвта на невинни хора!“

Тръпки ме побиха и като видях кога е обявена операцията – в 4.00 през нощта. Приблизително по същото време започва през 1939 г. Втората световна война. Търсена ли е тази символика, или е обикновено съвпадение? Ще ми се да вярвам, че никой никога не би искал подобно по мащаб зверство да се повтаря. Никъде. Никога.

Но знае ли човек колко далеч може да стигне човешката жестокост и безумие… А новината от последните минути е тъжно предзнаменование за това какво може да очакваме. Украинските власти съобщиха, че първата цивилна жертва на операцията е дете, загубило живота си днес при обстрел на жилищен блок. Моля се за украинците. Не за техния лидер и техните политици. Моля се за най-обикновените украинци. Тези, които ще бъдат жертви на това кръвопролитие.

Уоман.бг