петък , 29 март 2024

Марио Русинов: Ламя с много глави рядко е стабилна. На масата има три варианта за коалиционния кабинет

Интервю за Фрог Нюз.

Очаква ни едно цветно Народно събрание, кипящо от енергия. Такова, което ще стига до оживени дебати. Нерядко такива, които не завършват с консенсус. Това коментира в интервю за Фрог Нюз политологът Марио Русинов преди началото на 47-мото НС.

„Ламя с много глави“ рядко е стабилна. Едва ли ще се запази сегашната форма на коалиция за дълго време“, коментира той

Какви са трите възможни варианта за бъдещо коалиционно управление четете в цялото интервю, което политологът даде за Фрог:

Какво ще бъде 47-мото Народно събрание?

Очаква ни едно цветно Народно събрание, кипящо от енергия. Такова, което ще стига до оживени дебати. Нерядко такива, които не завършват с консенсус. Това не е лошо. Напротив, ще се институционализират различни гледни точки. В крайна сметка това е смисълът на парламентаризма. От друга страна, преговорите по точки показаха някои разделения, които може да са бомба със закъснител за този парламент. Например въпросите по енергетика. Въпреки всичко оставам оптимист, че мандатът, който е даден на това правителство ще бъде изпълнен. А именно ще се предприемат ключови промени в борбата с корупцията, която прояжда институциите и забавя развитието на всички ключови сектори.

Колко дълъг ще бъде животът му?

Мисля, че не трябва да се заблуждаваме, че „ламя с много глави“ рядко е стабилна. Едва ли ще се запази сегашната форма на коалиция за дълго време. Нека очертаем възможностите – най-малко вероятната е да се утилизира пълния мандат на кабинета в рамките на този парламент. Втората възможност е след време да се достигне до нов кабинет и/или мнозинство в рамките на този парламент. Третият вероятен сценарий, според мен, е кратък живот на законодателния ни орган – до 1 година, в рамките на който обаче да са прокарани важни законопроекти. Впрочем, мисля си, че точно за това се готвят партиите в момента. Те правят анализи какво е важно да се случи за тях в рамките на 6 до 12 месеца. В такъв смисъл партиите биха си стиснали ръцете, само ако си подсигурят приемането на закони, свързани с тези теми. Това е важно, за да донесат победа в очите на електоратите си. Мисля, че такива идеи са, например, първи стъпки в правосъдната реформа за ДБ, социални реформи за БСП, конкретни действия в икономиката за ПП и др. Остава и последната опция – нови избори, но за мен това е немислимо. Най-малкото, защото в краткосрочен план, всички, от така очертаната коалиция, имат какво да губят. Или иначе казано- на всички им трябва време да се съвземат от изборите.

Социалистите са в устойчив тренд на загуба на гласове и всеки нов изборен цикъл е „още от същото“. ИТН загубиха своята инерция, заради редица обективни причини и имат нужда да намерят нова идентичност, ако искат трайна роля в българския политически елит. Демократична България се намериха в позиция на конкуриращи се за сходен електорат (и то недотам успешно) с нова „лъскава“ партия, а също така в структурите им се отвориха пробойни, които трябва да се адресират. „Продължаваме Промяната“ спечели на кампания, водена от идеята за обединение и коалиция и не могат да рискуват да компрометират този наратив. Дори изключените от този процес партии като ГЕРБ и ДПС едва ли искат нови скорошни избори – макар и с мощни партийни машини – изборите означават време, пари и нерви. Нещо, на което дори и техните лесномобилизируеми партийци, съмишленици и електорати не могат да издържат до без край. Единствено антисистемната партия „Възраждане“ може да утилизира повече места, ако днес има нови избори. Това е така защото тяхното популистко говорене е най- успешно в турбулентни времена – в каквито сме.

Каква роля ще заиграе партията на бившия премиер Бойко Борисов?

В краткосрочен план не виждам абсолютно никаква друга възможност освен пълна изолация на ГЕРБ.

Как оценявате преговорите между потенциалните коалиционни партньори – „Продължаваме Промяната“, БСП, „Демократична България“ и „Има такъв народ“?

Както споменах и по-горе, изглежда като да има пълна решимост за съставяне на правителство от страна на партиите. Все пак има и теми, по които политическите играчи не са съгласни. Например, макар да изглежда, че на абстрактно ниво БСП изглеждат готови да подкрепят почти всичко, то при приемането на законопроектите в техните детайли, ще създадат търкания, по теми , по които вече са дали своя консенсус. Примери за това са как точно да се закрие Спец. Съда и какво да представлява новият антикорупционен орган, подхода към енергетиката и трябва ли да има АЕЦ Белене или не (където впрочем има най-остро противопоставяне в момента) и се приключи с фискалната политика. Въпреки това убеден съм, че преговорите ще резултират в правителство.

Искам да обърна внимание и на това, че макар и  функцията на публично излъчваните преговори да е по-скоро ПР, то тя е нещо положително. От една страна, защото легитимира едно бъдещо правителство – легитимация, която е изключително важна в този момент. И второ, защото подобна откритост трябва да стане еталон за нашата демокрация.

Какви са препъни камъните за съставяне на редовно правителство с мандата на „Продължаваме Промяната“?

Мисля, че основните препъни камъни може да са вътрешните конфликти в различните партии. Например, предстоящата лидерска битка в БСП. Ако Корнелия Нинова се впусне в надпреварата, тя ще трябва да действа решително, за да си спечели отново мястото. Не е невъзможно тази решителност да се изрази именно в това да поставя невъзможни ултиматуми пред бъдещата коалиция. Не по-малко проблематична е калкулацията на различните партии в коалицията ДБ. Там всеки политически играч мери с различен аршин. За едни участието във властта може да е по-важно от други.

Колкото до ИТН, макар и вече да не са под светлината на прожекторите, те си остават енигма. Съвсем не е изключено да се „дръпнат в последния момент“.

Неопитността на Продължаваме промяната също може да се окаже подобен препъни камък.

Това, обаче, са по-скоро далечни възможности, отколкото истински „буреносни облаци“

Каква пречка ще бъде т. нар. „раздаване на порции“, в случая министерски постове?


Очаквам да не са особена пречка. Ако партиите запазят благоприличие да номинират консенсусни личности, то мисля, че управленската формула вече е начертана и съгласувана.

Какво ще се случи, ако нямаме редовно правителство още с първия мандат? Какъв е шансът за отидем на нови избори?

В такъв случай е ясно, че с втория проучвателен мандат, който по конституция трябва да отиде при втората партия по гласове – ГЕРБ- правителство няма да има.

От друга страна, както знаете президентът има възможност да избира на кого да връчи третия мандат. При сегашната конюнктурна ситуация би се създал един много интересен сценарий. Почти по дефиниция Радев няма как да даде мандата на Движението за права и свободи. Мисля, че това би бил повод последните да „вдигнат вой до небето“.

Следващите опции, обаче, също не са толкова привлекателни за държавния глава. Връчен мандат на БСП, означава „Демократична България“ да се отдръпнат. С други думи при такъв развой на събитията, мандат даден на ДБ би бил последен шанс за правителство. Все пак това също би създало сходно напрежение. Най-малкото по линия на столетницата, която претендира, че седи зад победата на президента и ще е накърнена от този сценарий. Колкото до партия „Възраждане“, тя едва ли дори влиза в тези сметки. В такъв смисъл това е неудобна ситуация за всички. Именно за това смятам, че тази хипотеза е екзотична и много малко вероятна.

Интервю на Веселка Иванова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *