Любо Кольовски: УСМИВКА, КАТО БЛАГОДАРЕН СТУДЕНТ, НА КОГОТО ПО МИЛОСТ Е ПИСАНА ТРОЙКА

Вероятно анализаторите ще обсъждат всяка дума, всеки жест от диспута между Ректора на ректорите и президента Радев. Но за мен, като обикновен, но все пак грамотен човек, остана отговора на един въпрос, който ме засяга, ако хипотетично Герджиков е президент:

Как ще ме обедини с насилието, с чекмеджето, с кражбите?
Отговор на Герджиков НЯМА!!!

Вместо отговор, той агресивно и нападателно, като прочутата краставица на Мирча Кришан, прехвърли аргументите си върху това, което си знае, върху себе си и започна лично да се отбранява, че няма нищо общо с нищо и никого – нито с Борисов, нито с ДПС, нито с ГЕРБ, нито с глания прокурор, нито с протестите, нито с битите студенти… С никого.

Ректорът на ректорите обитава някакъв свой, паралелен и неразбираем свят, който не е в кореспонденция с реалността. Ректорът на ректорите през цялото време на диалога си с Радев направи смехотворен опит да се представи като второ и подобрено издание на недоразумението Плевнелиев и, слава Богу, опитът пропадна.

Но нали тези, с които НЯМА НИЩО ОБЩО са единствените, които го подкрепят. Боже, какво предателство.
Нямате ли достойнство, господа гербаджии?
И все пак, мъчно ми е за студентите на Ректора на ректорите. Съдбата незаслужено ги е наказала с такъв професор и преподавател!

Любо Кольовски, фейсбук