петък , 29 март 2024

Кирил Петков: Може да прозвучи гръмко,но възможностите са пред нас!

Кирил Петков: Може да прозвучи гръмко,но възможностите са пред нас!

Интервюто на Роси Михова с Кирил Петков

Разговарям с Кирил Петков между две негови работни срещи. Прави впечатление на човек, който някак успява да бърза, без да е припрян. Обмисля отговорите си. Отклонява прекалено личните въпроси.

Казват, че до един момент човек прави неща, които се надява да бъдат споменати в CV-то му, а след това – неща, които да споменат в надгробното му слово. Вие на какъв етап се чувствате в това отношение?

  • За мен това е лесен въпрос. Ще Ви отговоря с абсолютна точност колко ме интересува какво пише в CV-то ми. Нула – нито повече, нито по-малко. Така е от момента, в който завърших магистратурата си и започнах моя си бизнес. Но и това, какво ще пише в надгробното ми слово, също не ме вълнува особено в момента. Някак твърде суетно ми се струва да го мисля още отсега. Нямам я тази грижа, че трябва приживе да си правя паметник. Това, което ми е важно, е да правя избори и да върша неща, които са творчески, интересни, помагат на други хора и за които впоследствие няма да съжалявам.

Кой човек, вече починал, бихте искали да видите?

  • Може би звучи банално, но бих искал да видя отново дядо ми (от страната на майка ми) и баба ми (от страната на баща ми). Ще ми се да си поговоря с двамата – да споделя опита и нещата, които ми се случиха през последните 8 седмици. Дядо ми бе учител по професия и истински просвещенец по дух. Всичките ми разговори с него в детството бяха за това колко далеч би могла да стигне България, но как все се спъва по пътя. А баба ми бе удивително смел човек, опълчила се срещу ДС и преживяла Белене. Чувството й за справедливост бе пословично.

Много ми се иска да им разкажа за това какво става в България днес. Мисля, че истински биха се зарадвали. Защото знам, че цял живот са чакали нещо хубаво да започне да се случва и тук. Да запретнем най-после ръкави и да използваме потенциала, който имаме като нация. Може да прозвучи гръмко, но аз вярвам, че възможностите пред нас са огромни.

Кой човешки недостатък бихте простили най-лесно?

  • При този въпрос човек неизбежно се замисля първо за себе си и за собствените си недостатъци с надеждата те да са простими. Бих простил кипването, твърде емоционалните реакции. Но само, когато става въпрос за истинска емоция, а не за театър и манипулативност.

Какво според Вас другите не харесват у Вас и какво Вие самият?

  • Аз не харесвам това, че закъснявам. Повечето пъти не съм навреме, защото вярвам, че мога да свърша още нещо в малкия промеждутък между два ангажимента. Или просто си мисля, че графикът ми, поне на теория, е перфектен, а това в реалния живот почти никога не е така.

Другите не харесват това, че работата с мен винаги предполага някаква ентропия. Няма пълна структурираност. Проблемът обаче е, че аз гледам на този факт като на елемент от креативността ми. За мен това не е недостатък, който искам да преодолея. И всъщност точно това мое усещане е проблем за другите. Но поне не им е скучно!

Фриш казва, че неговият най-голям страх е повторението. Кой е Вашият най-голям страх?

  • Дълго време опасението ми бе, че имам късмета да разполагам с добро здраве, добро образование, семейство, среда и финансова стабилност, а би могло да се случи така, че един ден след години да седя на плаж Корал, например, и да си дам сметка, че не съм оползотворил всичко това, за да променя нещо около мен към по-добро. Че ще погледна назад и няма да видя онази важна положителна промяна, която се е случила на базата на моите усилия. Че съм приоритизирал спокойствието, комфорта и сигурността и не съм се престрашил да скоча в дълбокото.

Две неща, които ми се случиха в последните 3 години, ме успокоиха в това отношение. Първото бе спасителна операция за Боян Петров, когато с моя баща летях с вертолет над зъберите на връх Шишапангма, на 8000 метра височина, без кислород, рискувайки много само с една цел: да помогнем на приятел. Другото е сега, когато оставих бизнеса си и реално не виждам семейството си в опит да сменим посоката на развитие на тази страна. То също ми носи удовлетвореност и спокойствие.

Как си представяте да се случи тази промяна? Какъв искахте да станете като дете и какъв искате да станете сега? Коя е работата – мечта?

  • Като дете не мечтаех за конкретна професия. Но когато ми купеха играчка, най-голямото ми удоволствие бе да я разглобя на части и от тях да сглобя нещо друго, нещо различно. Все изобретявах разни мои неща. Веднъж ми подариха електрическа количка. На следващия ден нея вече я нямаше, а от елементите бях измайсторил някакъв кран с четири моторчета.

В известен смисъл и днес правя това. При мен хубавото е, че аз много си харесвам живота извън министерството. Той е свързан най-вече с иновации и креативност. И нямам никаква потребност да седя в министерския кабинет, за да нахраня собственото си его.

Радвам се, че тези дни вършим според мен смислени неща в администрацията, но нямам никакъв страх, че утре това свършва. Просто искам да не съм загубил и минутка от времето си на тази позиция и да съм използвал целия си потенциал, за да променя нещата към по-добро. Изпитвам страхотно удовлетворение, когато свършим нещо, за което съм си мечтал и настоявал, докато ходех на протести. Например, промяната в Българската банка за развитие (ББР) много ме радва. Особено сега, когато тя наистина започна да работи за малките бизнеси вместо за избраните няколко човека, близки до властта.

Мразите ли парите?

  • Аз съм възпитан, че парите не са важно нещо. Моите родители ме отгледаха с това „хипи“ отношение към живота, според което парите нямат съществена стойност и те не определят човека. Но впоследствие разбрах, че парите реално са важен инструмент за постигане на нематериални цели. Ще дам пример. Спасяването на плаж Корал е моя лична кауза. В нея няма нищо комерсиално или материално. Тя е изцяло насочена към опазването на едно райско парче природа. И ако разполагах с много повече пари, бих го откупил от италианската фирма и бих го направил резерват. Не като инвестиция за финансова печалба, а като инвестиция за щастие, ако щете – за лично щастие.

Ако на Корал срещнете човек, облечен само с бански костюм, за когото не знаете нищо, по какво бихте разбрали след няколко разменени думи (не за пари), че той е богат човек?

  • Вероятно по спокойствието. Срещал съм много богати хора, които са успели в бизнеса по честен начин. Те излъчват спокойствието на човек, който се е фокусирал върху по-важните неща от живота. Това дава някакво спокойствие на духа. То не е арогантно, но то се усеща. То ги издава.

Има ли нещо, което не харесвате у новобогаташите?

  • Показността. Инвестирането на средства и усилия в някакъв фалшив блясък, който да компенсира липсата на традиция. Желанието да си купят аристократизъм по възможно най-бързия и евтин начин.

Представете си, че си купите участък земя. Мислите ли, че имате моралното право да отсечете дърветата в него?

  • Няма нужда да си го представям. На мен вече ми се наложи да се изправя съвсем реално пред тази дилема. Купих едно място, където няколко малки борчета, не повече от метър високи, ми пречеха да подготвя терена за строеж. И тогава започнах да се чудя – от една страна, трябва да ги махна. От друга – нали уж се боря за опазване на природата. Как да ги отсека, а после да отида на протест и да скандирам срещу изсичането на Пирин?

Тогава си казах: Добре, де. Като опре конкретно до личния ми интерес, готов ли съм да се откажа от принципите и каузите, в които вярвам? Много мислих и накрая реших все пак да ги махна, но за всяко едно от тях да посадя други четири. Не знам дали е правилно, но някак ми олекна.

Считате ли, че сте добър приятел?

  • Да, много добър приятел съм. На мен винаги може да се разчита в тежки моменти. Достатъчно е да ми звъннат и дори посред нощ ще тръгна без да се налага да ми обясняват нищо. Когато разбрахме с баща ми, че Боян (Петров) има проблем, 24 часа по-късно бяхме в хеликоптера.

Приятелството често се крепи на споделено чувство за хумор. Според Вас сходното чувство за хумор е свидетелство за това, че двама души имат сходен интелект, сходен тип въображение или сходно чувство за неудобство и срам?

  • Вероятно и трите неща са важни, но според мен, за да споделяте с някого сходно чувство за хумор, трябва преди всичко да имате общо разбиране за правилата в живота. Защото хуморът прави точно това – той чупи правилата на общоприетото. И ти ако нямаш споделени ценности и правила с другия човек, няма как да разбереш и оцениш хумора му.

Как бихте дефинирали понятието „мъжественост“?

  • Импулсивно бих отговорил, че мъжественост е липсата на страх в решаващи моменти. Но това би било грешка. Защото аз познавам много жени, които точно в такива моменти са по-смели от мъжете. Така, че това е въпрос на човек, а не на пол. Ето, аз имам три дъщери и бих се радвал да ги видя по-силни, по-смели и по-успешни от всички момчета около тях.

При това положение бихте ли могли да кажете що е то „женственост“?

  • Бих могъл да опитам. За мен женствеността е нежност, но не слабост. Грижовност, но не саможертва. Чувствителност, но не сантименталност. Кокетност, но не лицемерие.

Има ли място, което Ви изпълва с ужас при мисълта, че би могло да бъде Вашето родно място?

  • Да – Сейнт Луис, щата Мисури, на брега на р. Мисисипи. В миналото това е било второто по големина речно пристанище на САЩ – богат търговски град с великолепна монументална архитектура. Но днес е най-голямото гето в Щатите и градът с най-много престъпления на глава от населението. Там си дадох сметка, че това е най-ужасното място, което някога съм виждал през живота си.

Аз познавам много бедни места, особено в Латинска Америка, но във всяко едно от тях тлее надеждата, че един ден нещата ще се оправят. А Сейнт Луис е просмукан от безнадеждност. Когато видиш миналото величие на катедралите, а около тях – сенките на хора, които се движат като зомби и палят огньове сред руините на къщи без стъкла, започваш да се чувстваш като в апокалиптичен филм. Няма полицейски коли, няма отворени магазини. Никой не смее да слезе от колата си. Навсякъде стоят табели, поставени от единствената НПО, която се опитва да се бори с престъпността в града – Let’s stop killing each other („Нека спрем да се убиваме един друг“).

От коя надежда се отказахте вече?

  • Отказах се от надеждата да влезна в топ 10 на най-добрите кайт сърфисти в света. (смее се) Тук ще поясня, че човек трябва да има лекотата да погледне на себе си с насмешка и самоирония.

Когато се замислите за някой починал човек, кои от неговите надежди и амбиции Ви се струват по-суетни и безсмислени – осъществените или неосъществените?

  • Неосъществените. Защото това, че не си успял да реализираш плановете си, вероятно се дължи и на това, че не си преценил добре силите, характера и възможностите си. Че си надценил таланта си. Че си затворил очи за слабостите си. С една дума – че си се подвел от суетата си.

Надявате ли се да има някаква форма на отвъден живот?

  • Вероятно просто ставаме част от енергията на Вселената.

Какво бихте предпочели – да умрете или да продължите да живеете като здраво животно?

  • Аз мисля, че животът е нещо много хубаво. А едни от най-щастливите ми моменти, в които се чувствам истински жив, са когато карам кайт в компанията на чайките. Тогава се чувствам като едно с тях. Затова си мисля, че да продължа да се рея като птица над морето при южен вятър, е за предпочитане.

Знаете ли къде бихте искали да бъдете погребан?

  • Имам известни колебания. От една страна, моето семейство има родословен гроб, в който почиват костите на всичките ми близки. От друга страна много бих се радвал бризът да разпилее праха ми над Корал. Духът ми ще е свободен там.

И накрая – кой въпрос не бихте искали никога да Ви зададат?

  • Не бих искал някой ден да изпадна в ситуация, когато някой ще ме попита: „Защо не Ви стигна смелостта да го направите?“ Надявам се никога да не ми се наложи да отговоря на този въпрос.

2 коментара

  1. ТАКИВА КАТО КИРИЛ ПЕТКОВ, – БОГАТИ, не само икономически, но и счестност и съзнателност, има вчужбина достатъчно. Тези хора, ако се завърнат вБългария, могат да спасът своята родина, – България.

  2. Недка Станева

    Успех г-н К.Петков.Човек с голямо“Ч“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *