Юлия Ал-Хаким: Поведението на бежанците у нас не съответства на хора, които бягат от война, отчаяни са и са загубили всичко, защото такива хора са благодарни, смирени и не предявяват безкрайни претенции за условията, в които са ги настанили

С огромна мъка се въздържам трети месец да не коментирам казуса с украинските бежанци, защото независимо колко ненавиждам киевския режим, изпитвам чисто човешко съчувствие към обикновените украинци.

Това е все едно някой чужденец да мрази мен заради Борисов или Кирил Петков, за които не съм гласувала и не са изразители на моята воля. Но поведението на бежанците у нас не съответства на хора, които бягат от война, отчаяни са и са загубили всичко, защото такива хора са благодарни, смирени и не предявяват безкрайни претенции за условията, в които са ги настанили.

Това не са бежанци, а примадони. Идват в страна, в която средната пенсия е двеста евро, три месеца изкарват безплатен престой на морски курорти, в които милиони българи нямат пари да отседнат и за една седмица, и накрая недоволстват.

Нищо не ме дразни повече от неблагодарността. Не казвам, че държавата е направила всичко по отношение уреждането на трудовите им права, здравния им и социален статус, има още много какво да се желае, но основното е дадено – убежище, храна, сигурност. При това от бюджета на държавата, който в някакъв момент ЕС ще компенсира, но някъде в бъдещето.

Само ще кажа, че управляващата коалиция взе решение да отпусне няколко милиона за построяване на кризисни центрове за жертви на домашно насилие, постановлението на МС го чакаме да излезе от март, но тези пари не са налични именно заради бежанците. Просто един типичен пример как грижата за българите се отлага с месеци заради хора, които не оценяват помощта ни.

Юлия Ал-Хаким, Фейсбук

https://www.facebook.com/julia.elhakim/posts/5561095540569282

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *