четвъртък , 28 март 2024

Илиян Василев: Новините от Украйна изобилстват, но Вълчев „трудно можел да се ориентира“ кой крив, кой прав

Появата на Даниел Вълчев на екран винаги е свързана с обслужване на конкретна политическа нужда на политическите сили, които го издигнаха преди години.

Появата му в българския политически живот под крилото на генерал Гоцев, остави отпечатък за профилираност, която интелектът трудно помества. Тъй като говори по теми извън правото, където му е компетентността, и основно върху войната в Украйна и осмислянето й си позволявам да посоча елементарни логически противоречия.Новините от Украйна изобилстват, но той „трудно можел да се ориентира“ кой крив, кой прав, но това не му пречи да заключи, че НАТО няма самочувствието ?! да води война с Русия.

Блуждаещият му поглед – нито камера, нито водещ, говори за прикритост, за неискреност, която вероятно разчита професорската му титла да компенсира. Отделям му време само защото е изпратен с мисия, да оправдае неоправдаемата пасивност и пропутинска насоченост на частта от „елита“ към която той принадлежи.Оставям настрана ехидната му забележка за случайните хора, които ни управляват.

Правото не е безсилно по време на война, то просто е отложено и се трупат факти. Самата война на Русия също не се вмества в правни норми и там действа международно право, защото Путин не я нарича война, а военна операция. Дори войната се води според правила, и тези правила/право се спазват.

Последствията от неспазването се носят и след войната. Класическата опорка за Ирак, пропуска ноторно известния факт, че Ирак окупира съседна страна и продължи да представлява заплаха за целия регион. Фокусирането върху химическото оръжие и липсата на доказателства за него по никакъв начин не обезмисля осъждането на Садам Хюсеин за зверствата които причини на народа си и на съседи му.

Добрата страна е, че фактите се трупат независимо от Вълчев, и тяхното невиждане и отрицание няма никакво отношение към работата на МНС в Хага. Разследването тече. И, слава богу, българската прокуратура не го води. Да определяш новините за военните престъпления от Украйна като „идеологически натоварен“ разговор, издава устойчиви и дълбоки идеологически предразсъдъци.

Цялата идея за нова архитектура на международните отношения, това е буквално фразеология от Кремъл. България нямала самочувствие да поставя своите национални интереси пред партньорите си от ЕС и НАТО – разбирай неутралитет и пространство за да развива свързаността си с Русия.

Обърната логика самото членство на България в НАТО и ЕС е национален интерес и изпълването му зависи сходимостта между европеизма на българския политически елит и степента на откъсване от руската орбита. Път, който самият Вълчев, не е извървял и разбирам, че няма намерение да извърви.

Спирам тук, не го подценявайте – той представи наченки на идеологическа платформа, която наследниците на Любен Гоцев, спешно развиват заедно с Радев и Янев, за да не съхранят „специфичния“ или казано направо – руския олигархичен модел у нас – там където бяха НДСВ, ГЕРБ, ИТН, а от по-скоро време и Възраждане.

Илиян Василев,фейсбук

Появата на Даниел Вълчев на екран винаги е свързана с обслужване на конкретна политическа нужда на политическите сили,…

Posted by Ilian Vassilev on Wednesday, April 13, 2022

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *