Докладът на САЩ за България – обективна оценка или намеса?

Незаконни арести, проблеми с малцинствата и медийната свобода – това са проблемите в България, които Държавният департамент на Съединените щати отбелязва в доклада за страната ни за 2022 година, цитира novini.bg.

„Докладът казва, че имаме още много работа, както и че борбата с корупцията не е еднократен акт и не се олицетворява с една политическа промяна, а изисква ежедневни усилия от цялото общество, всички власти, които участват в тази реализация – законодателна, съдебна, изпълнителна. Струва ми се, че от речта на президента имаме заявка за лидиране на този процес от негова страна, с преразпределяне на отговорността в посока към съдебната власт в лицето на Министерството на правосъдието. От друга страна той направи конкретни послания към законодателната власт, като каза какво приоритетно следва да бъде прието след формирането на новия парламент“, заяви бившият шеф по сигурността на информацията Цвета Маркова в студиото на „България сутрин“.

По думите на Димитър Марков от Центъра за изследване на демокрацията докладът е толкова политически, колкото е бил и всеки предходен.

„Това не е инцидентен доклад, той излиза всяка година. Не е случайно, че излиза сега, защото той всяка година излиза по това време. Фактът, че ние в България влязохме в един цикъл от избори, в който всеки един доклад, който се публикува, винаги съвпада с предизборната кампания или с опитите за сформиране на правителство, е съвпадение“, каза той.

И поясни, че този доклад не е само за България.

„Държавният департамент прави доклади и такава оценка на почти 200 страни в света. И да, разбира се, той има политически характер, доколкото препоръките, изводите имат политически оттенък, но не бива да се бърка с това, че той има вътрешно-политически характер по отношение на България конкретно, тъй като това са едни констатации и препоръки. Те са обвързани с ангажимент за подкрепа, включително финансова помощ“, допълни Марков.

Цвета Маркова не смята, че това е намеса във вътрешната ни политика.

„Аз го възприемам като външна обективна оценка на процеси, които протичат реално в нашето общество. Всеки един от нас има своето лично отношение към този проблем и едва ли има някой, който би могъл да отрече необходимостта от продължаващи усилия в тази посока“, коментира още тя.

Попитан как се измерва корупцията у нас, Димитър Марков отговори: „В Центъра за изследване на демокрацията имаме конкретен инструмент за измерване на корупцията, който беше признат и от ООН като добра практика. Има начини, но въпросът е, че корупцията у нас вече не се измерва регулярно, тъй като държавата няма политическата воля, защото може би няма да е щастлива от резултатите, които вижда. И второ – това е инструмент, освен в България, е хубаво да се прилага и в останалите държави.“

По думите му липсва воля за промяна. Според него докладът посочва няколко неща, които ние си ги знаем.

„Те са обект на оценка от редица други международни институции, неправителствени организации, включително и от нашата организация. Става въпрос за нарушение на правата на човека, свързани с малцинствата. Това не е ново, ясно е, че България има сериозни трудности с интеграцията и че те са често обект на неравно третиране – мигрантите, представителите на LGBT общността, представителите на ромската общност, това са групи, на които България е длъжник“, поясни Марков.

„Поне вербално желание за промени има, сега остава да се премине към конкретни стъпки, които биха убедили обществото в искреността на това желание. Вероятно има още много работа за промяна на нагласите и за ориентирането им към правилните приоритети“, подчерта Маркова.

Марков е на мнение, че трябва по-добро взаимодействие между институциите.

В доклада се казва още, че у нас се шири безнаказаност:

„Докладът ни казва, че корупцията пречи на нашия потенциал, но съвсем скоро подобни доклади ще започват да ни казват, че корупцията застрашава нашата национална сигурност. Заради нея имаме отлив на чуждестранни инвеститори, нежелание да се инвестира в България“, предупреди Марков.

„Основание за притеснение реално има, защото използвайки един дипломатичен език, докладът посочва много точно проблемите. И трябва да променим кардинално отношението към такива „любезни“ доклади и да ги възприемем директно като една пътна карта за действия. Намираме се в трудна ситуация“, добави Цвета Маркова.

Снимка: Canva