сряда , 24 април 2024

Албена Вулева възмути с нелеп коментар на гърба на починалата майка във Враца

„Сигнално жълтата“ журналистка Албена Вулева разбуни духовете с последното си изказване, което публикува на профила си във Фейсбук по повод трагичната смърт на 44-годишната жена, чакаща за помощ в спешното на болница във Враца, преди да издъхне. И всичко това, докато крехко 5-годишно момченце стои безпомощно до количката на болната си майка…

„Чета тук реакции във връзка с починалата пред рецепцията в спешното жена… Не я приемаха бързо и спешно, защото мъжът ѝ не можа да се сети за ЕГН – то ѝ, не можа и да намери бързо личната ѝ карта… Замислих се… Ако вече имахме от онези чипове… От които толкова се боим.

Всичкото това нямаше да се случи. Жената щеше да е приета за секунди, чипът проверен с четец… Щеше да е жива сега може би… А ние все се бунтуваме срещу иновациите. Може пък да са за добро“, пише Вулева.

Чета тук реакции във връзка с починалата пред рецепцията в спешното жена… Не я приемаха бързо и спешно защото мъжът и…

Posted by Albena Vuleva on Tuesday, February 1, 2022

Думите ѝ веднага предизвикаха гнева на потребителите и те бурно изразиха позиция по темата, определяйки подобна констатация като подигравка с трагедията на едно българско семейство.

„Албена, чипирай се, хич не се мотай, ще си безсмъртна“, съветва я с ирония възмутен последовател. „Хм…, а ако падне човек на улицата, дори и ПТП, и се наложи ти да му помогнеш, ще го провериш ли първо за здравен статус? Дори и да е чипиран! В случай като нейния първо се вади човека от водата“, отбелязва друг.

„Когато случаят е спешен, не би трябвало да се изисква ИД индентификация. Първо се полагат необходимите грижи, за да бъде стабилизиран пациентът, и след това да се разбере кой е… Ако е намерен на пътя, без да е познат на никого, нима трябва да му се търси лична карта . Струва ми се абсурдна тази ситуация, но това все пак е държавата на абсурдите, така че няма проблеми да е така !!!“, добавя трети.

„Мисля , че при оказване на спешна и неотложна медицинска помощ не е най важното кой е пациентът, а неговото стабилизиране и довеждане на жизнените му функции до нормално. Иначе не би имало смисъл да съществува като медицинска служба“, допълва четвърти.

„Ако това с чиповете в хората хипотетично стане факт, болници няма да има – такава е логиката на крайната рационализация (дехуманизация), която предполага едно подобно развитие на нещата, който не знае и се чуди “ама как така?” – да се поинтересува. Лекари също няма да има. Ще бъдем “лекувани” у дома си по телефона или по интернет дистанционно от изкуствен интелект (т. нар. телемедицина). Думата “човещина”, “човешко отношение” ще е химера.

Самата идея човекът като същество, създадено от природата, да трябва да се нагажда физиологически спрямо технологичния прогрес (който, да не забравяме, е изкуствено създаден) за мен е абсурдна и зловеща“, коментира друг засегнат от Вулева потребител.

Преди два дни България бе потресена от новината за смъртта на майката, оставена да агонизира пред очите на невръстното си дете в продължение на 40 минути в Спешното отделение в болница във Враца. Защото документите ѝ, видиш ли, не били в нея…

Според очевидци, вместо незабавна медицинска помощ, дежурната сестра на регистратурата започнала да прави тест за C0vid-19 и да иска лични данни на пациентката, докато тя изпада в клинична смърт. И макар чашата, която е бъркала пред себе си, да не била кафе, както бе тиражирано в медийното пространство по-рано, а ковид тест, това едва ли ще тушира негодуванието срещу обезличаващата машина на бюрокрацията в здравеопазването и в частност – срещу реакцията на сестрата в подобен момент, довела до фаталния изход на младата жена.

Защото една друга чаша – тази на търпението на обществото започва да прелива. Протестите от последните три дни ясно показват това. А причините са крещящо ясни и те не са една или две – лоша организация в болничното заведение, или по-скоро липса на такава; изтичане на мозъци на Запад, водещо до опасен дефицит от медицински кадри; бездушието и коравосърдечието на тази безумна система, превръщаща лекарите в мародери и безжалостни търговци на човешки животи, а служителите в тях – в безропотни машини.

„Съпричастни сме към това, което се случва. Вчера беше една жена, а утре ще дойде нашият ред“, споделя един от протестиращите.

„Тук съм, за да подкрепим едно почернено семейство и не само тях, а и много други. Преди време ми се наложи и на мен да дойда с детето си. От притеснение му забравих ЕГН-то, но все пак ни пуснаха вътре“, разказва друга протестираща, страхуваща се за живота на децата си. Над 500 души вече трети ден искат оставката на ръководството на болницата в града. Искат възмездие. Искат справедливост. Искат сигурност за себе си и децата сиу когато пристъпят през прага на болницата. Искат елементарно човешко отношение и адекватна лекарска помощ.

„Не искаме да сме клиенти, искаме да сме пациенти – човешкият живот е по-важен от това да се регистрира първо и след това да ни обърнат внимание“, коментира жена от събралото се множество на протеста. Пред камерите на медиите хората разказват плашещи лични истории за нехуманно отношение от страна на медици и персонал. „Не е единственият случай, няма да бъде и последният“, заявява с тъга един от тях.

Най-големият страх на тези хора е, че няма да бъдат чути. Страх, който живее в цялото ни общество, във всеки един от нас, чийто живот може би рано или късно ще опре именно до този фатален късмет. До късмета да попаднеш или на лекар, за когото Хипократовата клетва е над всички бюрократични и прегазващи всякакви изконни добродетели правила, или на машина – подобие на човек, в чиято душа отдавна не е останало нищо човешко.

Защото да постъпиш според изискванията на някакви бюрократични догми, без да се съобразиш, че става дума за спешен случай, за човешки живот, който е в смъртна опасност, е подсъдимо, но да го направиш пред очите на едно нещастно дете, е чудовищно и непростимо! А що се отнася до Вулева и нейните чипове, тези приказки няма да променят нищо. А и някак си звучат нелепо и бездушно на фона на цялата тази тежка история. История, в която едно 5-годишно дете загуби завинаги майка си…

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *