неделя , 25 февруари 2024

Ако един ден някой раздели хората на два вида

На спирката бяхме аз, някакъв татко с малкия му син и една възрастна дама. По едно време дойде автобус, от който слезе младо момиче с „изложен” пъп, изхвърли обвивка от бонбон на тротоара и продължи закъдето бе тръгнала.

– Накъде отиваме! Тази разюздана младеж! Няма ли кой да им обясни, че има кошчета! – рече бабата и презрително кимна в посоката, накъдето тръгна девойката, а след това мерна с поглед и оставения от нея боклук. Минаха 20-ина секунди, в които тя задълбочено мислеше с какво да продължи, но автобусът й дойде и тя припна към вратата, сграбчвайки шанса да намери свободно място.
– Татко, какво е „разюздана”? – попита малкия.
– Означава, че няма юзди, а юзди се слагат на конете и другите животни, които се яздят. Юздите служат за да се насочва коня накъдето пожелае ездача. Сещаш се, нали – кожени ремъци през главата – отговори баща му.
– Тази кака не е кон! – И последва първия урок по преносен смисъл на думите. Той завърши така:
– Бабата просто беше възмутена, че момичето изхвърли боклука на улицата, а не в кошчето, където трябва. Ти нали знаеш, че не бива да изхвърляш боклуците на улицата. Но има едни хора, които не го правят – изхвърлят боклука в кошчето само ако случайно под ръката им има кошче. – обясни с ирония таткото – това са хората, които цапат.
В следващия миг детето се наведе, взе обвивката изтича до близкото кошче, изхвърли го, върна се и каза гордо:
– Аз съм от другия вид хора – хората, които чистят!
Видях, че бащата се стъписа. Реакцията на детето изненада и мен. Не вървеше да упрекнеш детето, че е взело мръсния боклук…
– Тате, ако каката е от хората, които цапат, а аз съм от хората, които чистят, бабата от кои хора е?

Измислих си тази история. Боклуците са кофти нещо и ние непрестанно обвиняваме тези, които ги изхвърлят. Ако видиш боклук и те дразни, естествено, можеш да го подминеш. Той ще остане и ще посрещне следващия и следващия и следващия, които също ще зацъка със зъби и ще изпсува незнайния първенец, който е оставил артефакта. А такъв дори може да няма, ако вятър е издухал боклука от кошчето. Ако някой обаче се наведе и го върне там, тази верига от неприязън и отрицателна енергия ще бъде прекъсната отведнъж. Ясно е, че не е моя работа да събирам боклуци, ама нали мен ме дразнят, а не боклукчията, който не ги е събрал или по-вероятно се труди в някой друг район в момента.
Не събирам боклуци от улицата. В града, както и в други урбанизирани райони. От няколко години обаче като съм на планина из дивите места и зърна нещо такова, веднага го събирам. Имам специална торба, закачена на раницата ми, за да ми е удобно да я пълня без да я държа. Не се изтъквам – това го правят много хора. Сега събирам смелост да започна и в града.
Трудно е и не знам кога ще успея. Написах всичко това за да споделя, че искам ако един ден някой раздели хората на два вида – такива, които хвърлят боклуци и такива, които събират боклуци, без междинно положение, аз да съм от хората, които събират боклуци.
Източник: evolife.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *