Топ новини
Известия: Разкриха причините за ученията на стратегическите ядрени сили на Русия
На 26 октомври руският президент Владимир Путин наблюдаваше ученията на стратегическите ядрени сили на Русия, наречени „Гром-2022“. Масиран ядрен удар беше симулиран като реакция на ядрено оръжие, удрящо Русия, според легендата на маневрите. И трите компонента на руската ядрена триада бяха използвани за учебните пускове в първия ден. Ученията, които се провеждат на фона на ученията на НАТО в Европа, според експерти, интервюирани от Известия, имат много цели, една от които е да напомнят, че в ядрена война няма победители.
Дмитрий Корнев, редактор на MilitaryRussia, каза за Известия, че „този път ученията на стратегическите сили са посветени на необичайна тема, която не е виждана досега: те се тренираха да нанесат голям ответен удар при ядрен удар на руска територия. “ Има различни причини подобни упражнения да се правят от време на време, отбелязва експертът.
„Първо, изисква се практика. Второ, ученията се провеждат едновременно с ядрените учения на НАТО в Европа. Затова смятам, че това не е случайно. НАТО тренира, ние също. Ние демонстрираме, че нашата стратегическа ядрените сили са готови за всякакви непредвидени обстоятелства. Освен това ученията на стратегическите ядрени сили по време на специалната военна операция показват, че няма нужда някакви трети сили да се намесват в операцията“, добави той.
„Военната доктрина на Русия се основава на идеята, че ние не нанасяме първия ядрен удар“, каза бившият заместник външен министър Сергей Орджоникидзе пред Известия. „Ние нанасяме ядрен удар, ако нашата страна бъде нападната, ако има екзистенциална заплаха. А Съединените щати нямат това. Симулирайки атаки срещу нашата страна, те следват концепцията за превантивен удар. По някакъв начин руският ученията на ядрената триада бяха в отговор на САЩ. За да им напомнят, че никога не може да има победител в ядрена война“, добави той.
Комерсант: Киев натиска Запада за повече системи за противовъздушна отбрана
Усилията на режима на Зеленски да получи военна помощ от Запада, особено системите за противовъздушна отбрана, дават резултат. Първите зенитно-ракетни системи NASAMS бяха изпратени в Украйна от САЩ. Системите за противовъздушна отбрана ще продължат да се предоставят от Германия на украинците, според президента Франк-Валтер Щайнмайер, който направи съобщението по време на посещение в Киев. Борбата срещу ракетната заплаха стана по-ярка след масираните атаки на Русия срещу критичната инфраструктура на Украйна, пише „Комерсант“.
Съдейки по коментарите за настоящата ситуация на фронта, режимът в Киев е изключително заинтересован от всяка военна помощ от западните страни. Акцентът върху отблъскването на ракетната заплаха обаче стана основен приоритет след въздушните удари на Русия по украинска инфраструктура (по-специално енергийни съоръжения) през първата половина на октомври.
Военната помощ би подобрила преговорната позиция на Украйна, според генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. В момента обаче каквито и да било преговори отпадат, пише изданието, и то само защото Киев отказа да ги води със сегашното руско ръководство. Украински анализатори и журналисти, отразяващи операцията, отбелязват, че на фронтовата линия се водят тежки битки, а руснаците имат надмощие.
След победите на украинската армия през септември, новата тактика на Русия явно усложни ситуацията за Киев. Масираните удари с безпилотни самолети-камикадзе, които са много по-евтини от ракетите, отклоняват украинската ПВО и едва след това Русия използва ракетни удари. Комбинирането на атаки прави възможно поразяването на повече цели.
Известия: Берлин и Париж поставиха на изпитание отношенията
Водещото европейско партньорство между Берлин и Париж преминава през трудни времена. Организираната в Елисейския дворец среща между германеца Олаф Шолц и французина Еманюел Макрон на 26 октомври показа, че няма да е толкова лесно да се преодолее раздорът, който измъчва двете страни през последните месеци, пише Известия.
След срещата на върха Шолц само отбеляза, че лидерите са имали „много добър и важен разговор“ за енергийните доставки за Европа, инфлацията и съвместните отбранителни проекти. Нямаше пресконференция на двамата лидери след срещата, тъй като според съобщенията Шолц нямаше време.
Според Известия една от причините Париж и Берлин да не са доволни един от друг е енергийната дилема. Франция не е съгласна с намеренията на Шолц да предостави на германските фирми и домакинства държавна енергийна субсидия от 200 милиарда евро, вместо да накара цяла Европа да приеме тавани на цените на газа, което Франция подкрепя. Германия, от друга страна, не подкрепя връщането към проекта за тръбопровод MidCat, който минава от Иберийския полуостров до Северна Европа.
Бившият министър-председател на Франция Доминик дьо Вилпен каза пред Известия, че има разрив между нациите в момент, когато те не могат да си го позволят. Той смята, че ако нациите не са обединени, те ще станат жертва на американската икономика и нейната система за сигурност.
Франция обвинява Германия, че купува въоръжение от САЩ. Но от друга страна, самата Франция усложнява европейските оръжейни проекти, представяйки договори, които едностранно облагодетелстват Париж, отбелязва в разговор с „Известия“ Ян Нолте, член на комисията по отбрана на Бундестага от партия „Алтернатива за Германия“.
Наред с опасенията за отбраната и енергетиката, страните не се съгласиха относно предстоящото пътуване на Шолц до Китай, което е ключов въпрос от външната политика. Според Париж би било по-добре Макрон и Шолц да посетят Китай заедно.
Комерсант: Русия поема водеща роля в усилията за посредничество между Азербайджан и Армения
Нова среща между лидерите на Азербайджан и Армения Илхам Алиев и Никол Пашинян ще се проведе следващата седмица в Сочи с посредничеството на руския президент Владимир Путин. Разговорите дават шанс на Москва да вземе водеща роля в посредничеството от Брюксел. Но според източници на „Комерсант“ в Ереван и Баку предложенията на Кремъл са отдавна известни и едва ли в Сочи ще бъде предложено нещо принципно ново. И само няколко седмици по-късно Пашинян и Алиев отново ще трябва да се срещнат в Брюксел.
„Според открити източници предложеният от Русия проект за мирен договор не подхожда нито на Азербайджан, нито на Армения“, каза базираният в Азербайджан политолог Фархад Мамедов пред „Комерсант“. Междувременно председателят на управителния съвет на Центъра за анализ на международните отношения Фарид Шафиев каза пред „Комерсант“, че „срещите с руския президент все още са важни, за да разберем как Кремъл гледа на мирното съвместно съществуване на двете страни“.
„Трудно е да се определи дали на страните в Сочи ще бъдат предоставени свежи идеи за уреждане на конфликта или срещата ще бъде свикана, за да се демонстрира още веднъж участието на Москва в процеса“, каза пред вестника арменският политолог Давид Арутюнов. Той смята, че европейската версия на споразумението всъщност е по-добра за Азербайджан и че не е ясно как точно Москва планира да прокара своя собствена версия. Според експерта капацитетът на Русия за цялостна външна политика, която в момента е фокусирана най-вече върху Украйна, е обвързан с ефикасността на нейните посреднически усилия. Този елемент, продължи той, „може да е допринесъл за отхвърлянето от Баку на руския вариант на договора, който отлага обсъждането на статута на Карабах“.
Ведомости: Американски служители обвиняват Саудитска Арабия за нарушаване на тайната сделка за увеличаване на добива на петрол
Прессекретарят на Белия дом Карин Жан-Пиер каза на 25 октомври, че Съединените щати все още не са разработили мерки за преразглеждане на отношенията си със Саудитска Арабия поради съкращенията на производството на петрол от ОПЕК+. Според последните съобщения в медиите саудитците уж са нарушили тайно обещание, дадено на Съединените щати през пролетта, за увеличаване на производството на петрол, пише Ведомости.
На 5 октомври ОПЕК+ реши да намали производството на петрол с 2 милиона барела на ден, най-високото ниво от 2020 г. Според New York Times това нарушава тайните споразумения между Вашингтон и Рияд относно очакваното увеличение на производството. Твърди се, че условията на това споразумение са били договорени между Съединените щати и Саудитска Арабия през пролетта и се твърди, че споразумение е постигнато през май.
Според Владимир Исаев, професор в Института за азиатски и африкански страни на Московския държавен университет, Саудитска Арабия, подобно на други близкоизточни страни производителки на петрол, вече е усетила силата си на фона на енергийната криза и собствените си бързи темпове на икономически растеж, така че арабските страни , включително онези, които са формално съюзници на САЩ, е малко вероятно да се огъват под пряк или непряк натиск на САЩ.
САЩ може да се опитат да окажат натиск върху Рияд, като ограничат доставката на оръжия, но рискуват да загубят договори за 40 милиарда долара и оръжията им да бъдат заменени с тези на съперничещи нации, особено Русия, предупреди експертът. Освен това, след смъртта на Джамал Хашоги, все още има междуличностна враждебност между двете нации. Според Исаев, докато Байдън е на поста, няма да има политическо затопляне на отношенията и реален натиск върху Рияд.
Topnovini не носи отговорност за материалите, цитирани в тези прегледи в сайта
