Топ новини
Забелязвам, че някои съграждани полагат неистови усилия, за да заприличат на американския Джоузеф Маккарти. Знаете го, нали, онзи американски сенатор, на когото навсякъде му се привиждаха руски шпиони. Тази параноя обаче изобщо не беше безобидна.
Вследствие на организирания от сенатора лов на вещици много американци, които нямаха нищо общо с Москва, пострадаха. Те не бяха шпиони, не бяха „слуги на Кремъл“. „Вината“ им се състоеше в това, че имаха идеи, по-различни от официозните. Така че в началото на своята дейност Маккарти наистина всяваше страх и ужас. После обаче на американците им писна от тази шпиономания и пратиха Маккарти там, където му е мястото – на политическото бунище.
Нашенските маккартисти явно се възхищават от патрона си. Подражават му като пишат петиции, съставят списъци и искат „прочистване на шпионите и кремълските пропагандатори“. Но като всяко подражание и това е нефелно. Имаме си работа с ерзац маккартисти. Ако бяха чели достатъчно, бг маккартистите „втора преснота“, изразът е на Булгаков, щяха да знаят как е завършил живота си техния идол.
Маккарти умира скоро след публичното му развенчаване. Развил е цироза на черния дроб вследствие на продължителната злоупотреба с алкохолни напитки. Съдбата е справедлива. Човекът, вгорчил живота на много честни хора, си отива опозорен. Изобщо хубаво е, когато правиш зло на съгражданите си, да имаш едно на ум, че всичко се връща.
Петър Волгин,фейсбук
